Пермакултура означава създаване на високопродуктивни системи, които работят по природните принципи, т.е. те функционират, защото самите закони на природата ги задвижват. В началото ние влагаме усилия, но след това тези системи с много минимална поддръжка ни дават изобилие от храна и също една прекрасна среда за живот, за общуване, за култура, за изкуство. Това каза Филип Кирилов от Сдружение "Тринога“ в село Желен в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

Балканската пермакултурна организация разпространява пермакултурата като подход към живота, като едно разумно управление на природната среда, допълни той. Тя включва над 100 проекта от България и държави от Балканския полуостров.

"Идеята е безплатно да споделяме натрупаните знания, умения, нагласи и техники с по-широка публика и да се учим едни от други“, обясни Филип Кирилов.

През няколко уикенда през юли или август организацията ще проведе онлайн обучение, а от 7 до 15 септември в село Желен – курс на обучение. "Участниците ще получат сертификат за преминат курс за интегрален пермакултурен дизайн. Ще можете да направите дизайн на вашето място – балкон, тераса, пространство пред блока, място на вилата. Принципите, които следваме, са едни и същи“, допълни Кирилов.

На тези обучения ще се обърне внимание и на личностното развитие – дихателни упражнения, здравословно хранене и готварство, срещи за взаимопомощ и споделяне, ненасилствена комуникация и градивно общуване.

Филип Кирилов смята, че развитието на градското земеделие е задължителна част от нашето развитие. По-големите градове обикновено са разположени върху благоприятни за земеделие и плодородни терени, където може да се отглежда всичко, което се отглежда и извън града. "Няма как да минем без него, ако искаме да оцелеем психично здрави. Важно е да има биоразнообразие и етажност. Можем да засадим ниски растения като ягоди, най-различни пълзящи и други цветя, дребни храстчета – малини, къпини, касис. Можем след това да порастем малко, да речем с бъз и арония, с дребни дървета – ябълки, круши, сливи, а защо не и смокини, райски ябълки. Да не забравяме кивитата – има и студоустойчиви Сибирски кивита. Това, което обичате да ви е в чинията, не се притеснявайте да го посадите. Не се притеснявайте да експериментирате, да добавите и дъждовни червеи, ферми за червеи, кошери с пчели.“

Много важно според Филип Кирилов е да изградим обществен навик за засаждане на дървета и залесяване на терени, особено в изворните зони и покрай водните жили. "Това не само ще предотврати наводнения и трагедии, но ние трябва да приемем и осъзнаем, че влизаме в един климат, в който ще има поройни дъждове и след това ще има дълги суши. И ние трябва да впрегнем цялата си мъдрост, която сме натрупали досега, за да направим релефите подходящи за задържане на дъждовни и снежни води“, призова той.

Калина СВЕЖИН