Наблюдава се тенденция в епидемиите през последните години и техния все по-експоненциален растеж. Прогнозира се опасността от тези епидемии да продължава да се влошава и до 2050 г. фаталните случаи от епидемии да нараснат 12 пъти.

Анализирани са данни за епидемии на четири вируса, свързани с животинския свят. Сочи се, че между 1963 г. и 2019 г. честотата на епидемиите всяка година е скачала с около 5%, а смъртността на тези епидемии – с 8,7% годишно.

Избраните вируси са: коронавирус 1, филовирусът Ебола, вирусът Мачупо, както и вирусът Нипа. Коронавирус 1, или SARS-CoV-1, за пръв път е идентифициран през 2003 г. в Китай, като епидемията от вируса се разпространява в още 4 държави. Еболавирусите за пръв път са открити в Африка през 1976 г., където атакува Република Конго и Судан. През 2014 г. вирусът Ебола се появява отново в Африка. Разпространението засяга държави не само в Африка, но и в Европа, Обединеното Кралство, и САЩ. Вирусът Мачупо се появява за пръв път в Боливия през 1952 г. Той причинява хеморагична треска, която в 20% от случаите е смъртоносна. Вирусът Нипа e открит през 1999 г. около Малайзия, където е засягал най-вече хората около свинефермите.

Всеки един от тези вируси е разнасян от прасета или животни. Анализирани са данни за 75 случая на епидемия в 24 държави, пише puls.bg. Проследяването на опасността от самите вируси посочва филовирусите (Ебола и Мачупо) като най-смъртоносни с над 15 000 смъртни случая в рамките на около 40 епидемии. Коронавирус 1 е отнел живота на 922 души между 2002 и 2004 г., а Мачупо и Нипах заедно взимат 529 жертви.

Прогнозира се, че до 2050 г. фаталните случаи от епидемиите в глобален мащаб ще са 12 пъти повече от тези през 2020 г., ако не се вземат съответните мерки. 

Научното изследване не взема предвид скорошната пандемия с вируса на COVID-19, но скорошното сблъскване на света с него би спомогнала за нататъшната превенция на епидемии и пандемии. Сочи се, че с нарастването на населението и развитието на технологиите тези случаи могат да нарастват значително. Фактори като глобалното затопляне и имиграцията на животинските видове в други местообитания могат значително да повишат риска от епидемии.