Европейският съюз и Европейският парламент постигнаха споразумение за правилата, регулиращи използването на изкуствения интелект. Тази новина коментира футурологът доц. д-р Мариана Тодорова в предаването "Сценарий от бъдещето“ на Радио "Фокус“ с водещ Ива Дойчинова. 

Очаква се новото законодателство да влезе в сила от януари 2024 г. 

Основите му са положени още през април 2021 г., а през юни 2023 г. са представени основните му принципи, припомни тя. Франция, Италия и Германия обаче изказват ключови възражения и призовават за регулации на базисните модели, но и механизъм за саморегулация и за имплементиране на Етичен кодекс. "Очевидно е имало доста неформални преговори и дипломатически совалки, защото това очевидно вече е изгладено като проблем, страните са си оттеглили възраженията и Европа ще бъде континентът, който има първото подобно законодателство. Законодателният акт и на Байдън, и декларацията "Блечли“ във Великобритания по-скоро са пожелателни, докато тук вече говорим за няколко ключови законодателни постановки“, отбеляза доц. Тодорова. 

Законодателството позволява лицевото разпознаване и събирането на биометрични данни на хората в случаи, когато става въпрос за престъпна или криминална дейност, при издирване на жертви на определени престъпления, за превенция на заплахи, като терористични атаки например. "Разбира се, има много недоволни. Една неправителствена организация веднага възрази, защото според нея на практика това отваря вратите Европа да го използва и да заобикаля закона, защото знаем, че в хода на разследване на едно престъпление боравим с хипотези и може да се ползва скрито лицево разпознаване “, допълни доц. Тодорова.   

Европа отграничава и нива на риск, които изкуственият интелект може да представлява за обществото, като например достъп до критична инфраструктура, електрическа мрежа, интернет, оръжия, включително и ядрени.  

В законодателството се обръща специално внимание на авторското право. "Има една ключово послание – че когато изкуственият интелект създава съдържание, музика и образи, потребителите винаги трябва да бъдат предупреждавани, че това е работа на изкуствения интелект. Вероятно ще се ползват технологични решения като водни знаци под формата на някакъв код или блокчейн технологии. Аз съм изключително доволна, защото когато за първи път участвах в междуправителствената среща на ЮНЕСКО за изработване на етични рамки за изкуствения интелект преди две години, моето предложение беше точно такова– потребителите винаги да знаят, когато има намеса в създаването на продукт или услуга от изкуствения интелект“, коментира футурологът.  

Тук обаче възниква въпросът за това каква ще бъде природата и същината на работите, създадени съвместно от автор и изкуствен интелект, отбеляза доц. Тодорова. "Когато авторът иска да използва изкуствен интелект, какво е произведението? Оказва се, че в сега действащото законодателство това не е регламентирано. Водейки дискусия в Комисията по култура и медии в НС заедно с Българската асоциация на музикалните продуценти, стигнахме до извода, че все пак изкуственият интелект е съавтор. Неизбежно ще стигнем до Моне т, в което ще трябва да се плащат авторски права и на изкуствения интелект, а кой ще получава тези средства вече е въпрос на решение“, заяви доц. Тодорова.