Евродепутати и експерти се обединиха около необходимостта от спешно хармонизиране на правилата за борба с изпирането на пари в ЕС, съобщиха от ПП ГЕРБ. Консенсусната позиция беше изразена на съвместно заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и Комисията по икономически и парични въпроси в Европейския парламент, на което взе участие и българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. В рамките на дискусията, посветена на новия законодателен пакет за борба с изпирането на пари, бяха изслушани мненията на експерти, сред които Маркъс Плейер, председател на Работната група за финансови действия (FATF), Гийом Валет-Вала, ръководител на звеното за финансово разузнаване на Франция (TRACFIN), Илзе Знотина, ръководител на звеното за финансово разузнаване на Латвия, Че Сиданиус, глобален ръководител на отдела за финансови престъпления и индустрия – Refinitiv, Маргарет фон Гален, бивш председател на Съвета на адвокатурата и адвокатските дружества на Европа (CCBE) и Роланд Пап, старши политически служител с ресор незаконни финансови потоци в Transparency International.

Емил Радев, който е съдокладчик по регламента за създаване на Европейски орган за борба с изпирането на пари (AMLA), се включи в дискусията с въпроси относно координиращата роля на AMLA и бъдещото сътрудничество с националните звена за финансово разузнаване. Той обърна специално внимание и на контрола върху нефинансовия сектор, тъй като саморегулиращи се органи, каквито са нотариалните камари, виждат в засиления надзор риск от прекомерно вмешателство в работата им. Българският евродепутат повдигна и актуалната тема за скандалните разкрития, станали известни като "Швейцарски тайни".

В контекста на санкциите, които ЕС налага на Русия заради военната агресия в Украйна, експертите изтъкнаха необходимостта Швейцария да се съобрази с изискването за подаване на актуална информация от правоохранителните органи. Като ключов фактор за ограничаване на съмнителните бизнес практики Маркъс Плейер посочи прозрачността по отношение на водените регистри на действителните собственици.

Председателят на Работната група за финансови действия бе категоричен, че с въвеждането на общоевропейски правила в борбата с изпирането на пари ще се преодолее разпокъсаността на законодателните мерки в отделните държави-членки. Маркъс Плейър припомни обаче, че в частния сектор трудно се поддържа баланс между ефективното противодействие на финансовите злоупотреби и защитата на личните данни. Експертът акцентира и върху необходимостта от тясно сътрудничество между страните в ЕС с цел проследяване, запориране и отнемане на незаконно придобито имущество. Предвид ограничените средства за борба с изпирането на пари той препоръча съвместните усилия приоритетно да се насочат към решаването на проблемите, които носят най-висок риск.

Представителите на звената за финансово разузнаване на свой ред посочиха криптоактивите сред нововъзникващите рискове. Като такива бяха оценени и практиките, свързани с отклоняване на средства в подкрепа на водената в момента хибридна война. Изразена бе позицията, че изпирането на пари е свързано със сложни по състав престъпления, за които трудно се търси наказателна отговорност, затова новият законодателен пакет трябва да даде решение и на тези предизвикателства. Според експертите мерките за борба с изпирането на пари, които би трябвало да влязат в сила до 2026 г., са не просто въпрос на финансов интегритет, а част от европейската сигурност.