Европейският парламент публикува днес ново проучване на Евробарометър, в което се разглежда поведението на гражданите на ЕС при гласуването на европейските избори и основните им приоритети.

Нарастващите цени и разходите за живот (42%) и икономическата ситуация (41%) са основните теми, които са мотивирали европейските граждани да гласуват на европейски избори през юни тази година. Една трета от гласоподавателите (34%) заявяват, че международната ситуация е била тема, която ги е насърчила да гласуват, като подобен дял споменава като причина защитата на демокрацията и върховенството на закона (32%). Българските респонденти също са посочили нарастващите цени и разходите за живот (56%) и икономическата ситуация (53%) като основни теми, които са ги мотивирали да гласуват на европейските избори. Темата за социалната закрила, благосъстоянието и достъпа до здравеопазване (41%, при 24% средно за ЕС) е посочена на трето място по важност като мотивиращ фактор от българските гласоподаватели, следвана от темата за международната ситуация (35%) и за защитата на демокрацията и върховенството на закона (24% с 8 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС). Респондентите, които не са гласували, също споделят, че разходите за живот (46%) и икономическата ситуация (36%) биха могли да ги мотивират да участват в изборите. Подобни са резултатите в България където гражданите, които не са гласували посочват разходите за живот (40%) и икономическата ситуация (38%) като водещи теми, които биха ги мотивирали да гласуват на европейските избори.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, коментирайки резултатите от проучването, заяви: "През юни хората в Европа показаха, че гласът им има значение, като видяхме най-високата избирателна активност на изборите за Европейски парламент от 30 години насам. Гражданите ни дадоха мандат, за да действаме, да предоставяме отговори и решения и да работим за подобряването на различни аспекти от ежедневието им. Ние ще изпълним дадените обещания и цели. През следващите седмици Европейският парламент ще подложи на щателна проверка избора на новата Европейска комисия, за да гарантира, че тя ще разгледа въпросите, които са приоритет за хората: разходите за живот, състоянието на нашата икономика, демокрацията, върховенството на закона, миграцията и сигурността. Европейският парламент ще продължи да работи за това гласовете на хората в ЕС да се зачитат.“

Висока подкрепа за ЕС и доверие в парламентарната демокрация

Подкрепата за ЕС остава висока въпреки икономическите проблеми. Резултатите от проучването показват, че гражданите са оптимистично настроени за бъдещето на ЕС (65%) и че продължават да имат положително отношение към Съюза (48%), като само 16% заявяват, че имат негативно отношение. Българските респонденти също споделят оптимистични нагласи за бъдещето на ЕС (60%), като резултатите относно положителна (51%) и негативна (19%) представа за ЕС леко надвишават средните за Съюза. Членството в ЕС също се възприема положително от европейските граждани. Седем от всеки десет европейци (70%) смятат, че страната им се е възползвала от членството си в ЕС — ниво, което остава постоянно през последните години. Националните резултати по този показател сочат, че 53% от българските респонденти са съгласни, че членството в ЕС има полза за страната им, като това е най-ниският резултат в ЕС, следван от Австрия (58%), Франция (58%), Италия (63%) и Чехия (63). Проучването показва четири основни фактора защо членството в ЕС се счита за ползотворно: засилено сътрудничество между държавите членки (36%), защита на мира и укрепване на сигурността (32%), приносът на ЕС за икономическия растеж (28%) и създаването на нови възможности за работа (24%). Делът на българските граждани, които посочват създаването на нови възможности за работа (47%) като водеща причина, поради която членството в ЕС се счита за полезно, е значително по-висок от средния за ЕС (24%), като по този показател страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (44%), Унгария (40%) и Литва (40%). Следващите по важност фактори за българските респонденти са засиленото сътрудничество между държавите членки (28%), защита на мира и укрепването на сигурността (26%) и подобряване на стандарта на живот (21%) и приносът на ЕС за икономическия растеж е по-малко изявена причина (20%).

Доверието в европейската парламентарна демокрация е особено високо в началото на десетия парламентарен мандат на ЕП: 42% от гражданите имат положителна представа за Европейския парламент — най-високият регистриран досега резултат за този показател. Нагласите в България са над средните за ЕС, като 48% от респондентите имат положителна представа за Европейския парламент.

Европейците потвърдиха подкрепата си за демокрацията в ЕС по време на изборите за Европейски парламент през миналия юни. Избирателната активност от 50,74% е най-високата за последните 30 години, и подобна на тази от европейските избори през 2019 г. Тя се е увеличила в 16 от 27 държави в сравнение с европейските избори през 2019 г. Това че гласуването има значение, се потвърждава и от 56% от гражданите, които са съгласни, че гласът им има значение в ЕС — увеличение от 8 процентни пункта в сравнение с февруари/март 2024 г. (48%). Сравнително по-нисък е делът на българите, които смятат, че гласът им има значение в ЕС (42%), като избирателната активност в страната е значително по-ниска от средната за ЕС (33,78%), с един процентен пункт по-висока от предходните избори през 2019 (32,64%).

Анализът на това проучване на общественото мнение показва също така, че гласуването на европейските избори се превръща в навик за много граждани. На въпроса защо гласуват, 46% от гласоподавателите заявяват, че винаги го правят, 42% - че това е техен дълг като граждани, а 20% споделят, че искат да подкрепят политическата партия, чиито политически възгледи са близки до техните. Сред българските анкетирани, 39% споделят, че винаги гласуват, 38% заявяват, че да гласуват е техен граждански дълг, а 26% гласуват, за да подкрепят политическата партия или кандидат с подобни възгледи. Решението на гласоподавателите за кого да гласуват на изборите за Европейски парламент през 2024 г. се е основавало главно на това колко близки са били предложенията на партиите до техните идеи и ценности. Предложенията на дадена партия как ще се справи с определени европейски въпроси са най-честата причина да бъдат избрани по време на изборите, посочват 47% от гласоподавателите (+4 процентни пункта в сравнение с 2019 г.). Българските гласоподаватели са гласували основно за партията, за която гласуват обикновено (51%), докато влиянието на това, предложенията на партиите по национални въпроси (43%) и по европейски въпроси (40%) да бъдат сходни с техните виждания и ценности, остава на по-заден план.

Резултатите от проучването могат да бъдат намерени тук.

Контекст

Проучването на Евробарометър на Европейския парламент след европейските избори беше проведено от социологическа агенция Verian между 13 юни и 8 юли 2024 г., като 26.349 граждани от всички 27 държави членки на ЕС взеха участие. Проучването бе проведено под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка. В допълнение към процедурата за претегляне, основаваща се на социално-демографски променливи (претегляне след стратификация по пол и възраст, регион и урбанизация), резултатите по всички въпроси, свързани с изборите за Европейски парламент, са претеглени според действителната национална избирателна активност.