Ние винаги сме на крачка от голямото бъдеще, от голямата промяна. То винаги е на една ръка разстояние и въпросът е кога ще се протегнем да си го вземем. Това каза фотографът Евгени Димитров – създател на "Булфото“ и член на УС на Българската асоциация на професионалните фотографи, в предаването "Денят на фокус" на Радио "Фокус".

Фотообективът му запечатва много от паметните моменти от прехода. Част от тях са показани в изложбата "Фрагменти от уличната сцена на 90-те“. Тя може да се види в Централните софийски хали до края на юли.

"Тогава всичко беше за първи път и всичко беше ново, което е разкошно. Тогава можеше да изскочиш на улицата и да започнеш да твориш нещо. Това общуване с публиката беше много интензивно. По "Витошка“ буквално не можеше да мине трамвай от тълпата, която се събираше да гледа уличните артисти. Повечето от тези артисти станаха звезди в България и в чужбина. Всички тези хора не мислеха какъв е пазарът, каква е публиката, дали ще ги приеме, каква е настройката, какво е времето. Те просто имаха желанието да излязат и да споделят себе си. Всъщност се оказа, че споделянето им се харесва от много, много хора“, припомни Димитров.

90-те години са период на истински преход. "Виждахме, че се разделяме с нещо старо, че идва нещо ново. Чакахме го то да дойде, пък ние нищо да не направим. И от това може би идва известна част от разочарованието. Нищо от това, което си мислехме, че ще ни бъде дадено, не си го взехме. Просто трябваше да бъдем малко по-активни и по-настоятелни. Много пъти съм виждал как едно голямо нещо може да се промени, то е само на една крачка, на една стъпка, но никой не я прави“, каза Димитров.

В същия този период започва да се наблюдава и друг процес – този на отказ от мислене и анализиране. "Цялата култура в голяма степен беше насочена към отказ от мислене. Вместо да се възползваме изцяло от гигантския достъп до информация, който може да имаме, ако търсим, ние отказваме да търсим и чакаме да видим какво ще ни предложат“, коментира фотографът.

В момента отсъства разговор за старите символи на прехода, отбеляза Евгени Димитров. "Те са една много удобна стока за употреба от пропагандата. В момента, в който някой започне да експлоатира стария символ като слоган – дали е за политика, дали е за филия хляб, дали е за лютеница, вече разговорът се размива и всеки започва да наслагва нещо, от което ще изкара дивиденти“, посочи той.