Вижда се липса на експертност в работата на правителството и това може да им изяде главата. Това каза Евелина Славкова– социолог, съосновател на Изследователски център "Тренд“ в интервю за предаването "Софийска трибуна“ – продукция на БСП-София, която се излъчва по Радио "Фокус“.



Според нея е възможно ново правителство в рамките на този кабинет. По думите й някои от политическите формации, които се намират в този парламент, може да не намерят място в следващия при евентуални предсрочни избори.



"Политическите формации знаят много добре, че българите се умориха от избори и очакват вече да се случват някакви неща, особено в контекста на продължаващата изолация, от повишаването на комуналните разходи, това че всеки, отивайки в магазина, плаща много по-висока цена за продуктите, които закупува. Това са неща, които българите очакват да бъдат решени. Всяка една от тези политически формации, която се намира в момента, дори в това число включвам и опозицията, се намират в това Народно събрание, си дават сметка, че следващи избори могат да доведат до ситуация, в която част от тях да не намерят място и представителство в следващото Народно събрание, особено когато говорим за част от малките формации, които са от управляващата коалиция. Така че това е една от възможните хипотези“, каза още Евелина Славкова.



Според социолога това правителство трудно ще изкара пълен мандат поради няколко причини: "Ние вече 2 месеца наблюдаваме техните действия, нещата и реформите, които смятаха да правят или поне заявката за реформи, които смятат да налагат. Първо, вижда се липсата на експертност. Разбира се, не всеки се е родил научен. И в опозицията сме наблюдавали как в движение се учат. Но в много напрегната тежка ситуация в икономически план няма много възможност за дълго учене за това как се управлява държава и какво всъщност трябва да се случва. Тази липса на експертност може да им изяде главата. От друга страна, хората очакваха, че някакви много бързи неща ще се случат, много реформи да се случат. Ние виждаме в рамките на тези 2 месеца, че това не е точно така. В бюджета виждаме, че не са заложени и много реформи, което в един момент също може да окаже своето влияние. Това са само част от най-видните, обективни причини, които смятам, че карат и мен и част от моите колеги да бъдем по-скоро скептични към дълголетието на това правителство“.



Евелина Славкова подчерта, че продължава да не вярвам в дълголетието на правителството.



По думите й управляващите трябва да погледнат и социалните проблеми и грижи, които вълнуват хората: "Трябва да има баланс в говоренето и в решенията, и в политиките, защото хората очакват някак си да не обедняват толкова бързо, както в момента се случва“.





Социологът коментира и ситуацията при евентуални предсрочни избори: "Ние видяхме, всъщност може най-добре да съдим от това, което наблюдавахме миналата година като изборен процес, тоест, ние видяхме как примерно "Има такъв народ“ беше на вторите предсрочни избори през лятото първа политическа сила, и след това видяхме едно много сериозно сриване при "Има такъв народ“. Видяхме как "Демократична България“ имаше много високи резултати, след това видяхме как "Демократична България“ също имаше срив. Видяхме как пък друга политическа сила, като "Възраждане“, която се различава много в говоренето си от другите политически партии, успя пък да намери място. Тоест, много различни ситуация. Може част от тези политически сили да не намерят представителство при евентуални предсрочни избори. Разбира се, тук много хипотези трябва да съставени в ситуация на обществено-политическия контекст като цяло, и социален, и икономически. Но въпреки това съм на мнение, че част от тези политически партии могат да не намерят представителство и да се повиши примерно процентът на подкрепа на партии като "Възраждане“, която говори темите, които хората искат да чуят. Всъщност, "Възраждане“ успя да влезе в Народното събрание благодарение най-вече на говоренето си против зеления сертификат, против ваксините и т.н. Всяка една политическа партия, дори някоя нова политическа партия, която започне да говори по чувствителните теми за българското общество, при едни евентуални предсрочни избори може да намери място в Народното събрание. Можем да видим различно Народно събрание“.



Евелина Славкова коментира и действията на премиера Кирил Петков около ситуацията със списъка с имена, предаден в прокуратурата.



"Кирил Петков може би сам се вкара в този капан. Че има битка между институциите, има – това не смятам, че някой не би се съгласил с това твърдение. Напрежение има на няколко фронта. Но на мен лично ми изглежда несериозно министър-председателят да отива със списък и с имена, проверени в "Гугъл“, при положение че като министър-председател под неговата шапка са достатъчно институции, които могат да извадят достатъчно доказателства в една или друга посока. Но това по-скоро беше опит на Кирил Петков за пиар ход, за това да се покаже, че ето, виждате ли, има толкова много имена, които всички българи знаят, но вие не правите нищо. Споменаха се и конкретни имена, в това число на бившия министър-председател Бойко Борисов, на Владислав Горанов, на конкретни политици извън бизнесмени, Делян Пеевски, и бизнесмени извън политиката“, коментира социологът.





"Това беше нож с две остриета. От една страна, някаква част от публиката ще ръкопляска, ще казва: "Ето, те казват на прокуратурата кои са хората. Всички го знаят това нещо, защо прокуратурата си затваря очите?“, от друга страна, хората, част от публиката, ще си кажат: "Това е в крайна сметка е несериозно, и това ли ще бъде борбата с корупцията, с някакви неща, проверени в "Гугъл“. Тоест, това поведение и тази ситуация ще предизвика определено разнопосочно усещане в българското общество, и ние с инструментите на социологията ще изследваме и ще видим коя от реакциите по-скоро е натежала“, каза още тя.



По думите й президентът Румен Радев бързо и ясно е започнал да се дистанцира от изпълнителната власт: "Неминуемо хората свързват това правителство с президента по няколко линии. Първо, защото Асен Василев и Кирил Петков бяха служебни министри в служебните правителства на президента, от друга страна, президентът ясно показваше подкрепата си и говореше за промяната, и промяната, която трябва да настъпи. Но това свързване на президента с изпълнителната власт крие своите рискове, защото нерешаването на тези социални, наболели проблеми, за които вече споменахме, се пишат и на сметката на президента. Хората си казват: "Ето, той някак си ни провокира да гласуваме за тях“.



Но президентът ясно и бързо започна да се дистанцира от изпълнителната власт и смятам, че ще наблюдаваме не само дружески огън, а и малко по-агресивен може би в някакъв момент, първо, защото президентът не иска тежестта на социалните проблеми и нерешаването им да бъдат преписване на президентската институция и персонално на него, второ, защото в неговото съзнание може би уволнението на "негови хора“, на хора, които са свързани или назначавани по време на служебните кабинети, по някакъв начин може би също е скъсало връзката или поне изтънило връзката между изпълнителната власт и президентската институция. Голяма част от уволнението на тези хора е обществена тайна“.



Евелина Славкова коментира и изследване от миналия месец на "Тренд“, като стана ясно, че има създадено напрежение у хората по отношение на темата с най-големия проблем, с който трябва да се заеме и да решава правителството.



"А другото нещо, което ме изненада, е чувствителността на българина по отношение повишаването на цените, всъщност, половината от българите посочват, че усещането, че цените са се увеличили с над 30%. Тоест, виждаме още един социален проблем за правителство и важен социален аспект пред българското общество, именно повишаването на основни хранителни продукти. Българското общество очаква нещо, което е скрито някак си зад цената на краставиците и доматите, и на цената на тока - това е желанието на българското общество за реформи. А това също не го виждаме“, добави тя.



Евелина Славкова коментира и темата с Украйна и българската позиция по този въпрос: "По-голямата част от българското общество сме консенсусни по отношение на членството на България в НАТО, в този алианс. Така че ние като държава и като институции много трудно бихме имали по-различна позиция, дори да не сме съгласни с НАТО. Не говоря в конкретната ситуация, а принципно. По отношение на българското общество, то е много двояко в това отношение, защото от една страна сме консенсусни по отношение на НАТО, въпреки че има част от българското общество, което не е съгласно с членството и смята, че България да излезе от НАТО. От друга страна обаче, част от българите са по-скоро русофили, по-скоро настроени положително към Русия, така че много трудно ми е да отсея позицията и да кажа – по-голямата част или по-малката част от българското общество какво смятат по отношение на тази ситуация“.



"Ситуацията е изключително тежка, изключително сложна, това може да влоши още повече елементите като цяло на живот не само в България, а изобщо в страните около нас“, каза в заключение социологът.