Сключването на трудов договор със срок за изпитване е обичайна и широко разпространена практика при започване на нова работа. Неговата главна особеност е, че през време на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен срокът, може да прекрати договора без предизвестие до изтичане на уговорения срок. Достатъчно е ясно и недвусмислено да го изрази в писмена форма. Не е необходимо страната, която има право да прекрати договора, да се мотивира по какъвто и да било начин. Съветите са на д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата mywork.

Прекратяването не подлежи на обжалване и на разглеждане по реда на трудовите спорове. През време на срока за изпитване работодателят може да уволни работника или служителя докато той ползва законоустановен отпуск, напр. отпуск по болест, в случая не е необходимо разрешение на Инспекцията по труда или друг орган.

Срокът за изпитване може да бъде уговорен в полза на:

– работодателя – когато работодателят иска да провери способността на работника или служителя да изпълнява определена работа;

– работника/служителя – когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него, дали условията на труд, атмосферата и трудовият колектив му допадат;

– в ползва и на двете страни. В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Това означава, че през време на изпитателния срок и работодателят, и работникът или служителят може да прекрати договора по своя преценка.

Срокът за изпитване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. В него не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск /платен, неплатен, учебен, поради болест и др./ или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

Законът не позволява за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие да се сключва повторно трудов договор със срок за изпитване. Но ако работникът премине от една длъжност на друга, макар и в същото предприятие, е допустимо да се сключи между същите страни друг трудов договор, с друго съдържание и клауза за изпитване. Такъв случай е налице, когато например секретарка в една фирма премине на длъжността счетоводител. Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен от страната, в чиято полза е бил договорът за изпитателен срок.