На Ивановден църквата почита пророка Йоан Кръстител или Йоан Предтеча. Това е последният старозаветен пророк, който се ражда някъде около половин година преди самия Исус Христос. Денят е изключително почитан при нас българите. Съществува легенда, че Св. Йоан е бил приет като покровител на кумството и побратимството. Това каза за "Фокус" етнологът Иглика Мишкова. 

По думите ѝ затова в Тракия примерно на този ден има обредно побратимяване на ергени. "Ако има трима приятели, които желаят да станат побратими, те се събират последователно в къщата на всеки един от приятелите, това се повтаря съответно в дома на всеки един от тях, придружено е с богата трапеза. На Ивановден обикновено младоженците гостуват на своите кумове, на деверите, носят разбира се подаръци и са богато нагостени", каза още Мишкова. 

Тя посочи, че се изпълняват множество обичаи, обредни практики, които отново се свързват с представата за чудотворната сила на кръстената предходния ден вода.

В някои краища това е ден, който се нарича обикновено "женски водици", предният ден е "мъжки водици" и обикновено на този ден къпят обредно младоженките или момиченцата, които са се родили през тази година. В други региони пък се къпят въобще новите младоженци от предходния Ивановден до този Ивановден, и разбира се имениците, сгодени ергени и моми, като целият тоя обред завършва с богати угощения в дома на къпаните, размяна на подаръци", каза още етнологът.

За трапезата на Ивановден задължително присъстват специални обредни хлябове, всички отпиват от паница с червено вино. Вече постите са приключили, но така, както срещу Богоявление обредната трапеза е постна. В следващите дни вече няма подобно изискване и всичко онова, което е налично, може да бъде поднесено на трапезата", допълни Иглика Мишкова.