На Богоявление (Йордановден) се вярва, че кръстената вода притежава много голяма лечебна сила. На този ден болните са се потапяли в местата, където е бил хвърлен кръстът", каза за "Фокус" етнологът Иглика Мишкова. 

По думите ѝ след водосвета свещеникът на хвърля кръста във водата, а съответно ергените са надпреварват да скачат в ледените води, за да го извадят, като се вярва, че този, който пръв успее да хване кръста, ще бъде здрав и честит през цялата година.

"Рано сутринта момите ходили да налеят кръстената вода, отнасяли на реката иконите от къщата, палешника, с който прекадявали трапезата на предходните кадени вечери, и отиват да ги окъпят в реката, като се обяснява, че всичко това се правело, за да бъде бяло житото, което ще се роди. После момите ритуално миели лицата и ръцете си, за да са бели и червени през годината", разказа Мишкова.

Тя посочи, че като на всеки един празник, пак за здраве, окъпват и имениците.

"Това, което е най-важно е, че на деня срещу Йордановден, т.е. на кръста, на вечерта на 5 януари, във всеки дом се подрежда последната кадена вечеря, като както на предходните кадени вечери се поднасят само и единствено постни ястия, разбира се, прясна пита. Обикновено ястията са постни сарми с булгур или с ориз, варено зеле, фасул, орехи, вино. Естествено обредната пита също е част от трапезата, като в някой селища на страната, така, както в Родопите, в тази специална обредна пита, се слага паричка за щастие и за късмет, а тази свещ, която се пали на трапезата за последната кадена вечеря, се запазва и когато през лятото пристигнат градоносни облаци, за да могат да прогонят облаците. Трапезата се прекадява с тамян, както на Бъдни вечер, след което стопанинът чупи питата и благославя", допълни Иглика Мишкова.