На 24 юни – Еньовден, денят, в който народът ни вярва, че билките са най-лековити, своя професионален празник отбелязват магистър-фармацевтите в България. В навечерието на празника по време на Български фармацевтични дни във Варна Регионална фармацевтична колегия София-столична бе отличена за "Регионална фармацевтична колегия на годината“. Как отбелязват празника и какви са предизвикателствата пред професията, разказва маг.-фарм. Димитър Коцев, председател на УС на РФК София-столична, и маг.-фарм. Венелин Сапунаров, FIP Council Member.

Г-н Коцев, какво пожелавате на колегите си за празника?

Честит празник на всички колеги! С пожелание за здраве и да бъдем ценени като медицински специалисти. Нека правим повече за здравето на българското общество, нека правим повече от това, за което сме обучавани и да имаме по-малко административни задачи. А на всички българи желая да бъдат здрави и да намерят билка за болките си и пътят към щастието си!

Как отбелязвате празника?

Празникът бе честван в неговото навечерие с провеждането на най-големия фармацевтичен форум у нас – Български фармацевтични дни, които тази година се състояха във Варна. По време на тях, освен че празнуваме, ние се обучаваме, за да можем да отговорим на изискванията на обществото към нас. Професията ни изисква задължително продължаващо професионално обучение, за да продължаваме да се грижим за здравето на обществото.

Извън празника обаче с тревога гледаме към бъдещето. Професията ни девалвира, разкриват се множеството фармацевтични факултети, които са много за населението на България, същевременно се занижават критериите за прием на студентите и се правят непрекъснати опити да се премахне образователния ценз на професията ни и по-нискоквалифицирани специалисти да изпълняват задълженията ни. Периодично се предлага и да ни заменят с автомати, което крие сериозни рискове за здравето на пациентите и българското общество. Постоянно се увеличават и административните изисквания към нас, въведоха се множество електронни системи, които освен всички позитиви, доведоха до много затруднения и трудности. Последният проблем, например, е с отчитането пред здравна каса на верифицирани лекарствени продукти. Поради проблеми с аптечните софтуери, колегите биват глобявани или не им заплащат лекарства, отпуснати на пациентите. Същевременно възнагражденията ни продължават да са най-ниските в сравнение с другите европейски страни, докато натоварването ни е по-голямо. Непрекъснато сме в борба за запазване на професията ни и отстояване на правото ни да се грижим за здравето на обществото. Всичко това ни кара да не сме в празнично настроение. Но не се и отчайваме напълно, защото професията ни е изкуство, призвание да се грижим за болните и да помагаме за благополучието на здравите.

Какви са предизвикателствата пред професията на магистър-фармацевта?

Предизвикателство е какво правим в момента и какво още можем да правим за здравето на българското общество. Въпреки проблемите и трудностите, мислим как можем да сме още по-полезни на обществото. Основно отпускаме лекарствени продукти, като преди това правим множество проверки като проверяваме информацията на рецептата, дозировка и продължителността на лечението, срока на годност и температурата на съхранение, даваме указания за начина на прием, при необходимост съобщаваме за възможни лекарствени взаимодействия, проверяваме дали лекарството не е фалшифицирано, подаваме информация в множество електронни системи като тази за електронно проследяване на лекарствата и Националната здравноинформационна система (НЗИС). Дори за лекарствата, които се отпускат без рецепта и които се използват за самолечение, магистър-фармацевтите правим множество проверки и сме изключително важни, за да няма злоупотреби и тежки последици като отравяния, нежелани лекарствени взаимодействия и др.

Освен всичко това магистър-фармацевтите имаме знания и умения да правим още повече за пациентите и обществото, както правят колеги в други страни. Това са например ваксинациите, проследяване на хронични заболявания като диабет и хипертония, помощ при отказване на тютюнопушенето. Надяваме се да има политическа воля за промяна в тази насока, която е в интерес на българските пациенти.

Г-н Сапунаров, какво ще пожелаете за празника?

Честит празник на всички колеги, магистър-фармацевти! Пожелавам им здраве, да бъде съхранен образователния ценз на професията ни и да бъдат защитени работните места и трудовите ни права. Нека успехите и възнагражденията им се увеличават, а с тях и удовлетворението на пациентите и българското общество.

Каква е ролята на магистър-фармацевтите по света и у нас?

Ролята на фармацевтите остава решаваща за изграждането на по-здраво общество навсякъде по света. Ние не сме продавачи, а аптеката не е магазин. Фармацевтичната професия допринася много за подобряване на здравето и благосъстоянието по света. От предписване на профилактични лечения за ХИВ в Бразилия и ваксиниране на деца в Южна Африка до подпомагане на пациенти в Ливан да се справят с диабета и обучение за отпадъците от лекарства в Холандия, колегите по целия свят допринасят за обществото всеки ден. Във Великобритания колегите предписват лекарства за 7 често срещани заболявания, защо и в България магистър-фармацевтите да не можем да предписваме терапия поне за себе си?! Това може да се прави от редица медицински специалисти, но не и от специалистите по лекарствата.

На много места фармацевтите са първата точка за контакт за здравни съвети и първични здравни грижи, особено в условия с недостиг на финанси и медицински кадри. В много страни държавата, международни организации, здравни фондове за плащат на фармацевтите да работят за предотвратяване на заболявания (напр. чрез прилагане на ваксинации); провеждане на здравен скрининг, обучаване на пациентите и помагане за подобряване на здравната грамотност. Така се цели да се работи с един голям процент от хората, които не могат да бъдат обхванати от лекарите.

По много и разнообразни начини всеки ден фармацевтичната професия отговаря на здравните нужди. В България нашият потенциал за подобряване на здравето не се използва пълноценно. У нас сме натоварени с множество административни функции, заплащането ни продължава да е в пъти по-ниско от това на колеги в други европейски страни, а натоварването там е значително по-малко. Например, в неделя има само една дежурна аптека в район, а в събота над половината аптеки не работят

Каква е ролята на фармацевтите за ваксинациите?

Според нов глобален доклад на Международната федерация по фармация (FIP) ваксинирането чрез аптека вече е разрешено в най-малко 56 държави, като 22 държави са идентифицирани като разрешаващи тези услуги от 2020 г. насам. Имунизацията срещу заразни болести, предотвратими чрез ваксина, не само намалява заболеваемостта и смъртността, тя намалява натиска върху системите на здравеопазване. Новият доклад на FIP представя констатации за различни имунизационни схеми, ръководени от фармацевти, включително дейности за застъпничество, регулаторни рамки, администриране и предписване на ваксини, обучение и сертифициране, поддържане на досиета за ваксинации, заплащане на услуги за ваксиниране и обществено удовлетворение, както и подчертаване предизвикателства пред разширяването на услугата.

Какво могат да правят фармацевтите за първичната здравна помощ?

Искаме да се повиши осведомеността за аптеките като места за предоставяне на първична здравна помощ. Въпреки значителния напредък във фармацевтичната практика, твърде много хора все още възприемат аптеките като търговски предприятия, а не като места за предоставяне на здравни и фармацевтични грижи. Това е пречка пред фармацевтите да предоставят услугите, които са обучени да предоставят и от които здравната система и обществото отчаяно се нуждаят. Универсалното признаване на уникалното място на фармацевтичната професия в първичната здравна помощ би довело до подобрени грижи за пациентите, подобрен достъп до здравни услуги, по-добро сътрудничество с лекарите, намалени разходи за здравеопазване, професионално израстване и ново овластяващо законодателство и политики. С делегирането на тези права на магистър-фармацевтите има шанс да се обхване една голяма група от населението, която не стига до лекар, както е в много други страни. Нашето послание е, че искаме всеки да мисли за фармацията, когато мисли за здравето си. Необходимо е и политиците да мислят за универсално аптечно покритие, когато мислят за универсално здравно покритие.