На 24 юни честваме един необикновен празник – Еньовден. 

Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. 

Нощта срещу празника е изпълнена с особена сила и тайнства. Вярва се, че в нея билките са най-лековити, затова рано сутрин на Еньовден моми и жени, врачки, баячки и магьосници събират билки, които използват за лек и магии през цялата година.

Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, затова много от поверията и обичаите са свързани с култа към него.  

Според поверията, от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Сутринта на Еньовден преди да поеме дългия си земен път слънцето спира да си почине, и окъпано в "живата вода“, изгрява много рано, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата става лековита. После се отърсва, и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова се е хубаво преди изгрев да се измием в течаща вода.

За лечение и гадаене, при залез слънце на самия Еньовден се взима от чист сладък извор "мълчана вода“. Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених ("Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Имен ден празнуват хората, носещи имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.