Въпреки огромния напредък в медицината като цяло, едно често срещано заболяване като артериалната хипертония остава трудно контролируемо. Това каза гл. ас. д-р Йоанна Матрозова, специалист по ендокринология, с основни интереси в областта на ендокринните хипертонии.

"Всъщност артериалната хипертония се разделя на две основни групи - есенциална и вторична хипертония. По-голям брой от пациентите страдат от есенциална хипертония, при която причината не може да се установи и лечението е симптоматично. При вторичната хипертония съществува конкретно заболяване, което причинява високото кръвно налягане, което най-често може да бъде установено и лекувано. Основно място сред вторичните хипертонии заемат ендокринните, а сред тях най-чест е първичният алдостеронизъм. Заболяването е свързано със свръхсекреция на алдостерон от надбъбречните жлези. Допреди 20 години се е считало, че първичният алдостеронизъм е рядко заболяване, което имат около-1-2% от хипертониците. В последните години множество проучвания показват, че реалният процент на пациентите с първичен алдостеронизъм е много по-голям - вероятно около 6-7% от всички хипертоници, като той достига до 20% при резистентна и тежка хипертония. Това означава огромен брой пациенти, при които причината на повишеното артериално налягане може да се установи и да се излекува. Също така трябва да се има предвид, че при пациентите с първичен алдостеронизъм сърдечносъдовият риск е повишен, наблюдава се по-голяма честота на инфаркти, инсулти и ритъмни нарушения в сравнение с тези с есенциална хипертония, което още веднъж обуславя необходимостта от търсене на заболяването", коментира още лекарят.

Какво по-точно представлява хормонът алдостерон? 

"Алдостеронът е хормон, който се произвежда от надбъбречните жлези. Основната му функция е да поддържа нормални нива на артериално налягане в организма, главно чрез въздействие върху нивата на натрий. Колкото по-висок е алдостеронът, толкова повече натрий се задържа в организма и нивата на кръвното налягане се повишават. Този ефект нормално има приспособителна функция, която спомага за поддържане на нормалните нива на артериалното налягане. Физиологично, едновременно с повишаване на нивата на натрий, алдостеронът води до изхвърляне на калия от организма. Това означава, че свръхсекрецията на алдостерон би могла да доведе до понижени нива на калий (хипокалиемия), които се установяват понякога при пациенти с първичен алдостеронизъм", каза специалистът.

"Различни причини могат да доведат до повишаване на алдостерона, като това, което притеснява нас, лекарите, е патологичната свръхпродукция от надбъбречните жлези. Първичният алдостеронизъм има две основни форми: първата е алдостерон-продуциращ аденом на надбъбречните жлези (аденом на Кон). При втората форма (идиопатичен хипералдостеронизъм) надбъбречните жлези са цялостно уголемени и оформен аденом не се открива. В първия случай свръхсекрецията на алдостерон се обуславя от аденома на Кон, а във втория случай - цялостно от уголемените надбъбречни жлези", допълни тя.