Цялостното възприятие на хората е, че кварталите, в които живеят, в последните години вървят към по-зле. Това каза урбанистът от "Екипът на София“ Емил Христов в предаването "Човекът на фокус“ на "Фокус“.

Анкета, проведена през март от "Екипът на София“ сред 2566 жители на столицата показва, че 45% от тях смятат, че кварталите в столицата са станали по-лошо място за живеене. С най-негативна оценка за развитието на своя квартал през последните пет години са живущите в район "Студентски“, "Витоша“ и "Лозенец“. "Това са южни квартали, които се характеризират с презастрояване в последните години, много активен инвестиционен натиск, бум на строителството и в същото време голямо изоставане в изграждането на социална, инженерна, пътна инфраструктура, на зелена система. Т.е. условията се влошават драстично спрямо различни тенденции и качества на градска среда“, обясни Емил Христов. 

Той подчерта, че Общият устройствен план на столицата вече е остарял и има нужда от промяна и актуализация. Подробните устройствени планове пък не са в синхрон с Общия устройствен план. "Имаме една много хаотична система на планиране, която води до това презастрояване, в което е нарушен баланса на територията. Това води до вида на този град, който изглежда така, сякаш няма цялостно планиране“, посочи Христов.

Той посочи добри примери за цялостно планиране с по-старите квартали като "Иван Вазов“, "Яворов“, "Хиподрума“, където има отстояния между сградите, мрежа от детски градини и социална инфраструктура, междублокови пространства и зелени площи. 

Като един от основните проблеми в градоустройството през последните 30 години той посочи реституцията в реални граници. "Общината трябва да се справя с отчуждаване на имоти за зелени площи, детски градини, улици и т.н. Тя не е правила почти нищо в тази посока, особено за реализация на нови паркове. Другият проблем е недобре изградената система за планиране. Всичко това създава впечатление за една хаотичност в града, което реално е така. Има закони, наредби, планове, но нещо не работи както трябва“, коментира урбанистът.

Той разказа, че според изготвения през 30-те години на миналия век градоустройствен план на София от един от най-известните градски архитекти в Европа – Адолф Мусман, е предвидено от Витоша да се спускат зелени пояси-клинове, които достигат почти до сърцето на града. "Има много важен екологичен аспект в това планиране – свеж, хладен въздух да се спуска от планината надолу в града, да циркулира и завърта въздуха, да го охлажда и прочиства“, обясни Емил Христов. 

С изграждането на Околовръстното шосе на столицата обаче се пресича връзката между Витоша и зелените клинове. Ударното застрояване също е предпоставка за ограничаване влиянието на зелени пояси. Нереализирани са останали Източен парк, парк Въртопо, трета част на Южния парк. "Това са все части от клиновете, които не са реализирани, няма отчуждаване. А е много важно да имаш висока дървесна растителност в тези места, за да може въздухът да преминава безпроблемно. Много е важно около тези места да има ниско строителство, ако изобщо има някакво“, обясни експертът. 

По думите му дисбалансът между северните и южните квартали на София се дължи на инвестициите в районите в близост до планината. "В последно време обаче северните квартали са много добре планирани, с много добре изградена инфраструктура от гледна точка на зелени площи, отстояние от сгради, достатъчно детски градини, училища. Южните квартали от друга страна имат много по-добър достъп до центъра, а северните квартали – не толкова. Този дисбаланс се увеличава все повече, води до сегрегация и много социални проблеми“, посочи Христов.

Според него има много начини, по които могат да бъдат насочени инвестиции към развитието на северните квартали, но Столична община бездейства в това отношение. 

Една трета от жилищата в столицата, или 150-200 хиляди не са обитавани, посочи урбанистът. "Това е невероятен ресурс, който трябва да се използва през жилищна политика, която също не съществува в София. Има много други варианти от това просто да строиш на зелено“, заяви Емил Христов.

Живко КРЪСТЕВ