"Крайно унизително е възнаграждението ни в сравнение с това, което предлагаме. В магазина няма да ми дадат стока безплатно, защото в Софийска филхармония е пял Хуан Диего Флорес например“. Това каза Емил Даков, секретар на Съюза на българските музикални и танцови дейци – най-голямата синдикална организация в Софийската филхармония, в "Денят на Фокус“ по радио "Фокус“. Той е постъпил на работа като хорист след издържан конкурс и има богат професионален опит в институцията.

"По данни на НСИ, ние получаваме 75% от средната работна заплата в България и 55% от средната работна заплата за София. Става дума за българския национален отбор по култура, ако можем така да наречем Филхармонията. Конфиденциалността не ми позволява да цитирам точни цифри за заплатите на колегите, а и те варират в зависимост от длъжността им“, уточни Даков.

"През последните 4 години получавахме увеличение на заплатите – такова, каквото получиха всички работещи в бюджетната сфера. Работещите в общински състави, например, получаваха 10% увеличение годишно. Директорите на другите институти междувременно увеличаваха заплатите на служителите си с 20-30%, а при нас това не се случи. Ръстът на заплатите във Филхармонията изоставя, сравнен със заплатите на колегите ни“, категоричен е Даков.

"Не смятам, че това е обективно и честно, имайки предвид тежестта на отговорността ни да представяме българската култура и музика. Нашето съзнание работи непрекъснато, непрекъснато звучи музика, това е един безспирен музикален фон. Освен това трябва много да четеш, да слушаш музика, да виждаш какво се случва по света, кое е модерно, кое се търси, начинът на звукоизвличане се усъвършенства непрекъснато. За професионалиста в оркестър или хор – той се съобразява не само със своите намерения, но и с много други свои колеги. Представете си един да свири с лък нагоре, а друг- с лък надолу – невъзможно е“, разказа събеседникът.

Хористите, които пеят на различни езици, имат своите предизвикателства. "Те пеят на популярните езици – английски, френски, немски, гръцки, латински и др., но като ни се наложи да пеем на унгарски или иврит, трябва да положим допълнителни усилия. Начинът, по който го пееш, зависи само от теб. Никой по време на работа не се занимава с вокалната ти постановка – гледаш майсторски класове и се доусъвършенстваш самостоятелно. Слушаш световни изпълнители“, поясни Даков.

Културата в България е перманентно недофинансирана. "Опитваме се да убедим управляващите, че 0,4% от брутния вътрешен продукт е твърде мизерно за такава казуа – защото нашата работа всъщност е кауза. Търсят се кадри във Филхармонията – за съжаление интересът е твърде нисък. В Консерваторията има нулеви години за някои инструменти“, алармира Емил Даков, хорист и синдикален деец.