Социалната и солидарната икономика имат дълбоки традиции у нас, свързани със специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания. Това е специален вид икономика, а основните й цели са свързани с интересите на хората, на членовете и на обществения интерес. Има голям потенциал за устойчиво решение на проблеми като заетост, интеграция на хора с увреждания и решаване на неравенствата в образованието, достъпът до култура и до здравни услуги. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" по Радио "Фокус" Елица Баракова, член на Икономическия и социален съвет (ИСС).

“На социалните предприятия им е трудно да функционират и те се нуждаят от специални насърчителни мерки. Имаме стратегия за социалната икономика, Закон за субектите на социалната и солидарната икономика и развиваме годишни планове. ИСС направи становище, за да обяви, че има нужда от по-конкретни мерки за насърчаване на предприятията, обхватът им да се разшири капацитетът на националните и областните администрации, да се привлече и частния сектор на банковите и небанковите институции, които са източник на финансиране за тези организации", подчерта Елица Баракова.

По думите й голяма част от препоръките са направени директно към Министерството на труда и социалната политика, което изпълнява политиките в тази сфера и управляват годишните планове за развитие на социалната икономика. "Има открити 6 регионални точки, където се популяризира идеята за социална икономика и хората, микропредприятията и неправителствените органиации, които имат желание да развиват подобни дейности, могат да получат съвет. Отваряне на програма за финансиране на социалните предприятия, която се отлага повече от година и половина. Част от програмите, които управлява министерството трябва да бъдат насочени не само към наемане на хора с увреждания или в друга уязвима ситуация, но с натрупване на този капацитет, че те да са жизнеспособни на пазара. Същият закон дава възможност общините на местно ниво да подкрепят организациите, съществуват общински фондове за подкрепа на социални предприятия, но има възможности на местно ниво за партньорство между общините, ползване на активи, които общината не ползва добре като земя и сгради, които социалните предприятия могат да превърнат в работещи активи. Законодателните мерки, да се преработят някои от законите.  

Запазените обществени поръчки за социалните предприятия за по-редовни приходи и по-устойчива грижа за техните социални или екологични цели", отбеляза Елица Баракова.

Икономическият и социален съвет прави препоръки към изпълнителната и законодателната власт. "Изоставаме от Европа като брой на заетите хора в предприятията от социалната икономика и от процента на БВП, който те произвеждат. В България съществуват акселераторски програми за социален бизнес, но те трябва да получат държавна подкрепа. Ключов въпрос е финансирането. Социалните предприятия страдат от всички предизвикателства, които стоят пред малкия бизнес в България. Младите хора все повече се ангажират с каузи, но искат да имат и добра работа, каузата да стане част от реализирането им като личности.

Според нея има нужда от по-голямо насищане от подкрепящи програми за капацитет и финансиране, което трябва да прави държавата и частните инвеститори, които имат интерес в етичното инвестиране, нещо, което се развива в другите държави. “Този сектор има нужда от  захранване с умения, знания и финансиране, за да може да укрепне. Благоприятната рамка и концепциите трябва да стъпят върху добра статистика, която липсва. Когато България има по-богата социална икономика, тогава отново можем да преразгледаме ситуацията. Политиката трябва да отговаря на реалността, имаме свое лице, история, трудности и силни страни, които трябва да засилваме", заключи Елица Баракова.