"Няма изненади в основните цели на американската външна политика. Има една доза мисионерство в американската външна политика, свързано със стремежа им да видят изграждане на общества, стъпили на принципите на върховенството на закона, правата на човека, свободното развитие на нациите, свободен избор, борба срещу авторитарни режими и авторитарни лидери. Има обаче пренареждане на опонентите и на рисковете за САЩ, а Русия става все по-зависима от Китай". Това каза в предаването "България, Европа и Светът на фокус" на  Радио"Фокус" бившият дългогодишен посланик на България във Вашингтон, сега вицепрезидент на Атлантическия клуб България Елена Поптодорова, по темата за ролята и политиките на САЩ днес и резултатите от срещата Путин - Си Дзинпин.       

"В известен смисъл няма изненади от много години насам в основните цели на американската външна политика. Нека да започна с едно да го нарека по-философско определение. Има една доза мисионерство в американската външна политика, свързано със стремежа им да видят изграждане на общества, стъпили на принципите на върховенството на закона, правата на човека, свободното развитие на нациите, свободен избор, борба срещу авторитарни режими и авторитарни лидери", каза Поптодорова, като допълни:

"Това може да се проследи исторически назад във времето, мисля, от Втората световна война насам дори. Разбира се, всяка епоха, всеки исторически период носи своите особености, своите различия, но и днес в съвременната глобална политика, и по-специално в събитията от последната година насам всъщност виждаме същия стремеж – да бъде гарантирана независимостта на една държава, разбирайте на всяка държава, и съпротива срещу всеки опит правата на нация, на държава, на индивиди да бъдат нарушавани".

На въпрос кои основни моменти не трябва да бъдат подценяване в отношенията между САЩ и Китай и САЩ и Русия днес, Поптодорова отговори:  

"Настъпи известно разместване в едни традиционни представи, които имахме, и мисля си, че даже и анализаторите малко загубиха време докато схванат, че всъщност се извърши едно пренареждане на опонентите или на рисковете за САЩ, а бих казала оттам насетне и на съюзниците им, на западния свят като цяло, и това отново е свързано на вече водещата се една година война на Русия срещу Украйна".

По думите й Китай по свой начин, много различен начин даже от този на Русия, започна да следва своя далечна игра, дълга игра и стратегия, и тя е да предизвика промяна в публичния, международния, глобалния ред на сигурност и развитие.

"Русия също като Китай вижда неприемлив международен ред за себе си, Китай също недоволства от съществуващия международен ред на сигурността, такъв, какъвто го познаваме ние, но Русия се опитва да промени това силово и някак краткосрочно. Русия повече е заета с тактически да ги наречем краткосрочни действия, които тя очаква, Русия, да й доведат блиц резултат, рязък, бърз резултат. Докато Китай върви по съвсем друга пътека, както казах, стремежът е икономически да се превземат зони на влияние, и по този път Китай да се установи в много по-широк периметър на влияние и действие, а оттам вече да премине и към нова роля в сферата на сигурността", каза още Поптодорова. 

На въпроса какво се постигна от руско-китайската среща между Путин и Си Дзинпин, бившият ни посланик в САЩ отговори: "Постигна се нещо много любопитно, което предполагам Путин не е искал да се случи, не е калкулирал. Кремъл не го иска, но точно при това посещение най-много, най-видимо, а то ще си проличава и в бъдеще, Русия, Кремъл и Путин изглеждаха като младшия партньор на Китай от гледна точка на външните наблюдатели, тъй като в резултат на тази не просто арогантна, не само агресивна, но дълбоко недомислена война на Русия срещу Украйна, от нейна собствена гледна точка недомислена, Русия става все по-зависима от Китай."