Случващото се в ДПС предизвиква широк интерес и силно отеква в публичното пространство. Ставаме свидетели на едно дълбоко разцепление в тази партия. Наблюдаваме един пълнокръвен челен сблъсък между Ахмед Доган, почетният председател и лидерът на ДПС и Делян Пеевски, който е носителят на новото начало, консолидирал твърде много власт. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус" социологът от агенция “Насока" Елена Дариева.

Според нея конфликтът тепърва ще ескалира и ще се ожесточава: "Реципрочни са реакциите в двата лагера и никой не бяга от битката, това е новият момент. Пеевски се еманципира от довчерашния си опекун Ахмед Доган и е склонен да говори за ново начало. Политическата криза в България е всеобхватна, но преди всичко е криза на лидерството. Тя е най-видима по отношение на основната дейност на политиците - да поемат отговорност за управлението, основната им задача е да излъчат редовно правителство, което да поеме изпълнителната власт и да изпълнява приоритетите, които стават все по притеснители и във външнополитически план и във вътрешнополитически", обясни политологът.

Елена Дариева отбеляза, че трусовете в ДПС имат ефект върху всички политически сили и припомни, че битката доведе до това ДПС да стане 4-та политическа сила: "Приемането на втория мандат за съставяне на кабинет премина в ръцете на ПП-ДБ. В коалицията ПП-ДБ има разделение по въпроса как да се постъпи с втория мандат. Задачата е трудна, защото неуспех на този мандат ще доведе  до имиджови щети за коалицията. Неуспехът или успехът дали ще се реализира мандата до голяма степен зависи от ГЕРБ. Става ясно, че разговори с най-голямата политическа сила са неизбежни. От друга страна след разцеплението на ДПС, значението на ПП-ДБ като единствен възможен потенциален партньор на ГЕРБ нараства. Общият брой на депутатите от двете партии е 109, но след роенето в Народното събрание, групата на независимите набъбва значително и там може да се преговаря с отделни политици. Трябват лидери-визионери, които да не се страхуват от това да поемат отговорност. Поставени сме пред избора между по-малкото зло - предсрочни избори или нежелано партньорство. Борисов трудно би се обърнал към довчерашните си партньори, защото те отказаха да подкрепят първия мандат. Ако има изход от ситуацията, той е да не се търси политически кабинет като решение на тази задача, а да се сложат приоритетите на масата и да видим едни лидери, които са склонни на диалог", обясни социологът и подчерта, че в последните месеци наблюдавахме политици, които стигат до персонални нападки и задълбочават т.нар. “българска болест", при която политическите опоненти в страната се стремят да унищожат изцяло противника си. Те гледат един на друг като на врагове", отбеляза  Елена Дариева.

Тя изтъкна, че персонализирането на политическите отношения е фактор, който е вреден не само за политическата система, но вреди, отблъсква и ерозира доверието в политическото у хората: "Време е да се изведат на преден план приоритетите и политиките, важни за хората и около, които политиците в Народното събрания трябва да намерят съгласие за стратегически важните приоритети. В парламента всички политически формации имат проблеми с партньорите си - да ги намерят, да ги убедят и да ги задържат. Предложението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за смяна на избирателната система би била една изключително неподходяща мярка. Гръцката избирателна система не би сработила при българския вариант".

Според Елена Дариева политическото наследство на почти всички политически формации у нас по-скоро ги разделя, отколкото да ги обединява: "Партиите от първите години на прехода най-силно изживяват турболенциите от последните дни. Формации от първите години на прехода като СДС, който в момента е сведен до абревиатура към (ГЕРБ-СДС), реално няма никаква тежест. БСП е в изключително тежка ситуация с постоянно намаляващ електорат, в момента и с криза на лидерството. В ДПС пък трусовете са най-значими и вървим към разлом. Проблем на българското общество е, че то е силно разделено. Голяма маса хора, могат да постигнат обединения помежду си, обединявайки се "за" нещо, а не "срещу" някого или нещо".

По думите й заради фрагментацията все по-трудно ще се сформират правителства, техният живот ще бъде кратък и ние по-често ще ходим на избори, а правителство ще се съставя с повече от 3 политически формации: "Изходът от тази криза е завръщането към идеологиите. Политическите формации се обезличиха, станаха по-популистки. Трябват ни лидери, които обществото да следва, лидери, които могат да произведат разказ за бъдещето, да звучат убедително, да представляват интерес за хората. Тогава и не гласуващите ще се върнат към политическия живот с политическо ангажиране и реално поведение", заключи Елена Дариева.