С поставянето на диагнозата рак се отприщва бент от емоции. Преминава се през едно шоково състояние, животът като че ли се отдалечава от теб и сякаш нищо няма значение. В един такъв момент около 85% от пациентите отключват т.нар. гранични психични състояния, които се характеризират с тревожност, депресивност, провокиране на панически атаки. Това каза онкопсихологът от Центъра за психо-емоционална подкрепа в Комплексен  онкологичен център – Пловдив Елена Атанасова в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Именно в този момент пациентите с тежката диагноза трябва да потърсят помощта на специалист, който да им помогне да преминат през това състояние, заяви тя. Центърът за психоемоционална подкрепа започва работа през 2010 г. и е пионер в тази област. В помощ на онкоболните работят психолози и психиатър.  

"Когато се стабилизира емоционалното състояние на пациента, това повлиява на самото лечението, дори и на изхода от лечение“, отбеляза Атанасова.  

Изпадането в шоково състояние при поставянето на подобна тежка диагноза е нормално, заяви тя. "Моята препоръка е, когато има някакви съмнения и когато трябва да се уточнява съответна диагноза, човек да бъде придружен от свои близки, защото в този миг той не възприема, не чува. Това е нормално, това са психични защити. Човек влиза в една затвореност на отрицание, на отхвърляне“, обясни специалистът.  

Овладяването на това първоначално състояние понякога изисква и фармакотерапия, допълни тя.  

Втората фаза от психо-емоционалното състояние на онкоболния продължава около месец. "Представете си един месец в много силни емоционални състояния, тогава той губи представата за структура. Тук вече са намесва онкопсихологът, който е специалист в областта, който може да му помогне този процес да се структурира. Работи се в колаборация с лекарите, защото те са тези, които очертават каква е диагностиката, какъв е пътят на лечението в чисто медицински план. Близките имат изключително подкрепяща роля, те също са въвлечени в този процес“, обясни онкопсихологът.  

По думите й близките на  пациента също трябва да бъдат консултирани, защото самото лечение на пациента се отразява и на интеракциите в семейството. "Желателно е да се консултират, за да знаят какво поведение и обгриженост да имат към пациента. Психологът може да обясни, че това е състояние, през което пациентът преминава, но той трябва да бъде въвлечен в ежедневните дейности и активности спрямо здравословното му състояние и да не се чувства отделен от средата, да се чувства част от тази среда. Това е много важно за психиката на пациента“, отбеляза Атанасова.   

По думите й не е напълно установено дали психо-емоционалното състояние на човек може да бъде фактор за отключване на определено онкологично състояние. "Над 90% от онколозите споделят, че начинът на живот повлиява за провокиране на определено онкологично състояние. Начинът на живот включва начина ни на мислене, на хранене, двигателната ни култура, излагане на определени вредни въздействия на средата. Всичко това е една комплексност, която по някакъв начин провокира нашата имунна система. Нашият имунитет не може да се справи с определени състояния. Следователно, когато ние емоционално се натоварваме по ред причини – дали ще се ядосаме, ще се разгневим на улицата, на работното си място или вкъщи, ние постоянно натоварваме себе си. Когато натоварваме себе си, ние препращаме сигнал към тялото, че има някакви врагове, някакви агенти, с които нашето тяло трябва да се справи, и всъщност това е един емоционален стрес. В тялото ни се изръсват, образно казано, стрес хормони, които повлияват на общото здравословно състояние на човека. Затова моят апел е: нека да уловим мига, нека да живеем в този миг, да му се радваме, да се насладим. Точно хормоните на щастието противодействат на страх хормоните“, обясни Атанасова.