Общото ми впечатление е, че в момента литературата драстично изостава от човека, от това, което му се случва. Това каза писателят Елена Алексиева в рубриката "Дифтонг“ на предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

Според нея литературата днес е изгубила основна си роля от миналото – да размества тектонични пластове в мисленето на хората, в развитието на цялата човешка цивилизация и дори да предизвиква политически сътресения. "Голямата литература е един от тези много важни източници, към които човек се насочваше, за да открие това, което търси. Днес все повече и повече чета прекрасно написано нищо. Това мен лично не просто ме отблъсква от четенето и моето търсене, отблъсква ме изобщо във вярата ми“, призна Алексиева.

По думите й в своята същност романът от началото на ХХ век досега е най-експерименталният от всички жанрове. "Романът е теренът, на който не просто става грандиозният литературен експеримент. В романа е възможно всичко. Това е огромна литературна и жанрова фуния, в която можеш да сложиш абсолютно всичко и от там да излезе нещо дълбоко смислено, което влиза в теб, влиза в съзнанието ти по по-различен начин, отколкото сме свикнали“, обясни Елена Алексиева.

Нейният роман "Вулкан“ включва много истории, които само привидно са отделни. "Вулкан“ е роман за сегашното ни време и живеене и за това, което стои зад него в непосредственото ни минало, обясни авторът. "Той е за един свят, тукашен и сегашен, населен с много странни и необичайни хора, които обаче в никакъв случай не са плод на разюздано въображение. Става дума за един обтекаем, непрекъснато променлив свят, чиито жители се намират в състояние на непрекъсната драстична промяна, с надеждата може би някога да успеят да се впишат в този свят“, разказа Алексиева.

Вулкан е легендарна, митологична, уж съществуваща, уж несъществуваща планета, която в романа се явява и зодиакалната планета на България, "изчислена“ според датата 9 септември, обясни Елена Алексиева. "Идеята е, че когато бъде открита тази планета Вулкан, всичко ще се промени, особено що се отнася до живота на онези, които са подвластни на нейния зодиакален знак“, поясни тя.

Според нея това, което излиза под ръката на един писател, в много малка степен зависи от него самия. "Много често просто тичаме след хората, след случките, след техния собствен живот и нямаме много голям избор в това как да се отнасяме към героите, защото този избор вече е направен и той идва от самите тях. Героите в романа се променят под напора на въпросите, които ги преследват непрекъснато. За едни тези въпроси имат един вид, за други звучат по друг начин, но всеки от тях, във всичките си трансформации се опитва да надскочи и да надмогне себе си. Това, което ги обединява, е, че всички те са хора, които вървят по път, по различни пътища. Това е много важно, защото съзнанието, че вървиш по път за мен е абсолютно спасителното съзнание за всеки един от нас, то тотално променя гледната ни точка“, смята писателката.

Писането за нея е не просто упражнение за интелекта и за ръката, а един от най-дълбоките начини на мислене. "За мен писането винаги е живо. Не можеш да го хванеш, да го опаковаш, да го канализираш. Тогава по-скоро орязваш всичките му плодотворни възможности и от него най-много да остане някакво клише, нещо лесносмилаемо и популярно. Затова предпочитам да не знам какво се случва, предпочитам да не знам заглавието на това, което пиша. Много често тръгвам с някакви конкретни идеи и намерения, които се разрушават в хода на писането и се заменят от нещо друго и живо, което се случва в момента. Но винаги имам една интуиция за това какво се ражда, как ще изглежда, ще се усеща, колко живо ще бъде това, което ще се появи накрая“, обясни Елена Алексиева.

"За мен тази крайна нервност и дискомфорт, които поражда крайната неизвестност, всъщност са много градивни. Ако знам точно къде отивам, въобще няма да тръгна натам, защото любопитството ми ще се изчерпа твърде бързо и в крайна сметка няма да стигна“, допълни писателката.