Специалният доклад на САЩ, в който се казва, че България влиза в списъка за мониторинг заради нарушаване на интелектуалните права, критикува основно начина, по който се разследват престъпления, свързани с онлайн пиратството. Това каза експертът по киберсигурност Васил Величков в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“. 

Той посочи, че онлайн пиратството не е проблем само на България и че Канада също е в този списък.  

Предложенията за промени в Наказателния кодекс и Закона за СРС, с които се очаква страната ни да бъде изключена от списъка на САЩ, според него са странни. "Ползва се един повод да се въведат още законови възможности за подслушване, като това няма пряка връзка с разследването на онлайн пиратството в ХХІ век. Онлайн пиратството поне от 20 години не използва физически носители като CD и DVD. Това става с проследяване на местоположението на сървърите, които най-вероятно не се намират в България. Не виждам в предложените промени някакви други нововъведения, които да помогнат на хората, които се занимават с разследване на компютърни престъпления, да си свършат по-ефективно работата. Най-притеснителна е възможността за лесно прилагане на СРС дори за случаи, които в никакъв случай не са тежки престъпления“, коментира Васил Величков.  

По думите му от 2009 г. непрекъснато се правят опити за разширяване на обхвата на прилагане на СРС в страната ни без да се подобри прозрачността. "Няма контрол колко често се правят искания за използване на СРС, колко често се разрешават, какъв е ефектът от тях, в колко от случаите те са помогнали разследването или просто масово е разрешено подслушването на телефони“, посочи експертът по киберсигурност.  

Ако има съмнения, че един човек участва в организирана престъпна група, която разпространява пиратско съдържание, СРС могат да се приложат без негово знание и съгласие, обясни Величков. "С тази възможност може много лесно да се злоупотребява в България, тъй като контролът на прилагането на СРС е изключително непрозрачен. Начинът, по който са формулирани тези промени, биха могли да засегнат много българи, дребен бизнес и отделни граждани, стига да бъдат нарочени и обосновано да се предположи, че те участва в разпространението на нелицензирано онлайн съдържание. Някой може да попадне в списъка на подслушвани лица, просто защото има съмнение, че примерно в неговия офис има 10 компютъра с нелицензиран "Уиндоус“, което лесно ще надвиши сумата от 10 000 лева. Всеки, който сваля торент, той го съхранява на компютъра си и след това други потребители взимат части от него от неговия компютър. Така че спокойно може да се каже, че той участва в някаква мрежа за разпространение на пиратско съдържание“, даде пример той.