Столичният общински съвет одобри премахването на Паметника на съветската армия. Решението беше прието с 41 гласа "за“ от ГЕРБ-СДС, "Демократична България“, "Патриоти за София“ и независимите общински съветници. 13 бяха "против“, а един - "въздържал се“. Собствеността на обекта е основната пречка пред преместването на паметника. Земята е общинска, а самият монумент е държавна собственост. 

Съществува и възможност държавата да прехвърли паметника на общината, и едва тогава той да бъде демонтиран в Музея на социалистическото изкуство. Дотогава ще бъде обезопасен и ограден с табели.

Публицистът Радослав Бимбалов смята, че дебатът е безсмислен именно защото зависи от областния управител дали ще бъде премахнат монументът.

"Тази тема винаги е съществувала. За паметника от 1993-та година се взима решение да бъде премахнат. Преди три години влезе това решение, на което общинските съветници от ГЕРБ дадоха ход. Три години го държаха, три години го спираха. Защо сега? Какво представлява този паметник, защото хората трябва да знаят. Това е паметник на Съветската армия. Голяма част от паметниците у нас представляват почит на хора, които са дали живота си за нас.

Знаете ли колко съветски войници са загинали в България – нула, нито един. Тук не са воювали съветски войници. Този паметник представлява почит на Съветската армия и е висок 47 метра. На Шипка за сравнение монументът е висок 30 метра. Паметникът на Васил Левски е висок 13 метра. Защо трябва да е толкова висок този паметник“, коментира той пред bTV.

Според Иво Инджов, който е експерт по политически комуникации, "войната на паметници" не е много удачна в този момент.

"Паметникът не трябва да се маха, но трябва да бъде създадена около него контекстуална среда, която да оказва много ясно кога е направен този паметник, епохата. Трябва да разяснение за тоталитарната епоха и каква е ролята на Съветския съюз, съответно на Червената армия - тя тогава така се е казала. За историческото развитие на България да се обясни. Тъй като паметник идва от памет, значи трябва да бъде съхранена паметта. Тя не винаги е свързана с отдаване на почит на нечии жертви. Младите хора трябва да видят и да преценят какво представлява този паметник. За повечето от тях ще има историческа стойност наученото“, смята той.