Увеличават се така наречените "фишинг измами" у нас. В рамките на годината жертвите на този тип измама са загубили от стотици левове до милиони в евро, като сред потърпевшите има и фирми. Това съобщават за bTV от ГДБОП.

През август Георги Шишков поръчва на приятелката си чаша от САЩ. След известно време получава смс с линк, който го препраща към страницата на куриерска фирма. Съобщението гласи, че тряба да плати такса, за да освободи пратката от митници. Сайтът обаче се оказва фалшив.

"Въобще не го премислих, цъкнах на линка и платих митото, което беше на стойност 2,50 лв. Влязох в мобилното приложение да видя какво става със сметката и липсваха 1000 лв.", разказва той пред медията.

Подобни измами се осъществяват като се използват огромни масиви от данни на хора. Хакерите не таргетират специално тези, които чакат пратка, а изпращат съобщение до всички на принципа "където стане".

На година в съдилищата в България се разглеждат между 500 и 600 дела на жертви, хванали се на въдицата. За целта се създават фалшиви сайтове, наподобяващи тези на Български пощи, куриерски фирми и банки.

От “Български пощи“ казаха за медията, че са започнали кампания, която да предупреждава клиентите за подобен вид измами. В резултат на това сигналите, получени от граждани в колцентъра на дружеството, са намалели с над 85% през месец септември.

"Обикновено от нас се искат някакви данни. Или номерът на платежната карта - кредитна или дебитна, като за нея искат всички елементи включително и CVC код, който се намира в задната страна на картата. Ако ние го предоставим, хакерът има способността да оторизира всички плащания“, казва д-р Александър Кирков, ръководител на лабораторията по киберсигурност в УНИБИТ.

При поръчки от повечето чужди сайтове митническата такса е включена в цената на продукта. Ако все пак ни се наложи да освободим пратка, от Агенция "Митници“ предупреждават, че това може да стане само чрез официалния им портал.

 

"Там има верификация, регистрация, създаване на профил, използване на т. нар. "еоли номер", използване на електронен подпис. Тоест това не е едно просто въвеждане на банкови данни‘‘, казва Вяра Генова от агенцията.

Експерти призовават за бдителност - за всеки от нас има виртуална следа и никой не е застрахован от фишинг атака.