Имах участта през 2003-2005 г. докато бях в Щатите, във Флорида, да преживея 7 урагана, едни от най-силните - “Айвън" и “Катрина". Като мащаб на въздействие е нещо, което ние в България не можем да си го представим. И тук да дам сравнителен пример с “Милтън", който все още действа и щетите, и жертвите не са установени. Представете си половин България да бъде измита от вода, наводнена, вятър, бури. Морето е много страшно, то се отдръпва от брега и изведнъж идва с огромна сила, огромна маса вода и всичко по пътя бива разрушено. Огромни площи от порядъка на десетки хиляди километра наводнени и последици, които месеци и години след това не могат да се възстановят. Това каза експертът по "Климат и енергетика“ Георги Стефанов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

"Обследвал съм последиците и причините как реагират организацията ЕМА, която е в Щатите, как реагират финансовите пазари и застрахователните агенции. Въздействието от измемението на климата води до това, че застраховките там станаха задължителни и много скъпи. Инструментът за бързо възстановяване, който работеше до неотдавна, вече не може да покрие огромните щети, които се изразяват в размер на стотици милиарди и по-колосални суми. Мащабите са голямата разлика", обърна внимание експертът.

Стефанов обясни, че ураганите се създават чрез естествените процеси, физиката в метеорологията, обмяната между топло и студено: "По-високите маси от океана с по-висока температура създават конверсии, инверсии, които взаимодействат бързо. Бързо изпарение на големи влажни маси, които се издигат на голяма височина и си взаимодействат със студените атмосферни слоеве. Заради въртенето на Земята се получава това спираловидно движение и окото на урагана, което е най-опустошителното. Добрата новина е, че в океана параметрите им са много високи, но приближавайки плитката част на сушата, обикновено намаляват. Това се случи и с “Милтън", той удари сушата с под 200 км/ч, паднаха категориите. До трета категория се водят тропически бури - ветрове от порядъка под 180 км, за нас звучи много, но там флората и фауната, населените места са се адаптирали да ги преживяват. Но когато преминат от категория тропическа буря в ураган, нещата стават драматични и трудно прогнозируеми. Няма човешка технология, която да устои на такава сила на природата  - 250-300 км/ч, че и по-голяма. В последните 2 десетилетия съвременното наблюдение от спътници от Космоса дават много повече информация. Но причините са повишените температури на атмосферата, което води до повишаване температурата на океаните, което води до повече изпарения и деконцентрация и по-голяма сила на тези урагани. Те в Азия са познати като тайфуни или циклони, но то е едно и също метеорологично явление", коментира още Георги Стефанов.

"В района на тропиците на Атлантическия океан, съобразно с морските течения в тази част на световния океан, говорим за Карабския басейн, имаме подходящите условия за тези урагани. Но тайфуните по същия начин се образуват в Индийския океан. Европа също не е изключена, въпрос е на концентрация, честота и сила. В района на Мексиканският залив има предпоставка в по-плитките води и по-топли, които се явяват като ускорител на ураганите. Никой не знае накъде точно ще тръгне ураганът, защото това зависи от физическите обстоятелства в коя дата се заражда. Сезонът на ураганите започва в началото на август и неговият пик е септември, октомври. В рамките на две седмици имахме два унищожителни урагана, но те удариха в различни точки сушата. Климатичните промени водят до засилване на силата и интензитета, това вече научно е доказано. Повишаването на температурата се дължи на човешката дейност и изгарянията на изкопаемите горива, които водят до такива последици, силата на природните катаклизми става все по-значителна", подчерта експертът.

"Ураганът “Кърк" се формира в Атлантическия океан и достига мащабите на стихия от 4-та категория, опасно явление. В последните години България е предпазена от това нещо. Ветровете са носител на цялата тази циклоналност, при нас основната посока на ветровете е Запад - Изток, но през зимата е Изток към Запад.  Не сме застраховани, че нещо такова няма да се случи. Има компютърни модели и прогнози, че и Черно море, което е затворено, вътрешно море, със сладка вода,  има сложна комбинация между физика и химия и климатични обстоятелства. Не е може би далеч времето, когато ще видим нещо подобно по европейската част на Черно море - Украйна, Молдова, България или Турция", уточни той.

По думите му е тъжно за българската реалност, че се сещаме за един проблем, когато той стане много очеваден и хиляди хора са засегнати от него. "Темата за сушата и пожарите замря в публичното пространство. Драмата за мен е, че тези стотици хиляди хора, които са на воден режим, с ниско качество на вода,  биват забравяни, когато нещата горе-долу се нормализират. Но проблемът им не е решен, той е с една цикличност и повтаряемост от десетилетия. Трябват постоянни политически, икономически приоритетни действия, за да преодолеем предизвикателството в целия аспект - от опазването на горите, до използването на полезните ресурси, до правилното управление, през адаптацията на климатичните промени. Проблемът е колосален, глобален и той касае препланиране на нашия модел на възприятия. Ние живеем в нов свят, в нови реалности и ако не действаме по правилния начин ще платим много висока цена", заключи Георги Стефанов.