Най-важното, което беше казано на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, е, че няма пряка заплаха за сигурността на България, но това не означава, че не трябва внимателно да следим ситуацията, защото негативното й развитие ще окаже въздействие върху сигурността на нашата страна. Това каза Ивайло Иванов експерт по сигурността от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик“ в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Риск от терористични действия винаги съществува, но според него целта по-скоро няма да бъде България, а обекти, свързани с Израел. "Видяхме вече подобни събития в някои западноевропейски страни. Необходимо е засилване на охраната на обекти, които имат някаква връзка с Израел, тъй като очевидно там по-скоро би се търсила някаква пролука за извършване на терористичен акт. Спомняме си атентата в Сарафово, когато целта бяха израелските туристи“, припомни Иванов.

По думите му набелязаните на КСНС мерки са от общ характер – засилване на наблюдението на мигрантските и финансови потоци към страната и контрола върху границите. Необходимо е и увеличаване на ефективността и способностите на Българските въоръжени сили и службите за сигурност така, че те да работят по-добре и да предотвратяват и разкриват възможните заплахи за нашата сигурност. "От тази гледна точка е необходимо финансиране, осигуряване с хора и закупуване на достатъчно модерна техника и за Българската армия, и за службите за сигурност, за да могат да вършат своята работа. Необходимо е модерно оборудване, което да ни позволи да имаме непрекъснато наблюдение, особено върху критичните участъци от границата. Така донякъде техническите средства може да компенсират недостига на хора. Анализът на данните, които идват от тези технически средства, също е изключително важен и затова ни трябват добре подготвени хора, които да извлекат от тях това, което евентуално би представлявало заплаха, и да прогнозират развитието на събитията или поне някакви тенденции. Не на последно място е засилване на сътрудничеството с нашите съюзници в рамките на НАТО и Европейския съюз“, обясни експертът.

Трябва да се работи и в посока промяна на възприятията на обществото към работата в Българската армия и службите за сигурност и издигане на техния престиж, допълни Ивайло Иванов. "Огромен проблем е нежеланието на младите хора да служат в армията. Проблемът не е финансов, службата в армията по презумпция изглежда нежелана, защото тя налага известни ограничения на тези, които работят в армията, пък и в службите за сигурност – нещо, което не се харесва на младите хора. Там има строга йерархия, изисква се известно ограничение на ползване на комуникационни средства. Това не е проблем само на България, а на всички западни общества – навсякъде има проблем с набирането на достатъчно кадри за въоръжените сили. Това е нещо, което не може да бъде преодоляно само с финансови средства, само с обучение и пропагандиране в обществото на важната роля на тези професии. В крайна сметка мисля, че ще стигнем до точката, в която все пак под някаква форма ще трябва да въведем някакъв тип военно обучение“, смята Иванов.

Той посочи, че заради недостига на кадри в много страни от Европа под различна форма се въвеждат форми на военно обучение на гражданите. "Давам си ясна сметка, че това е изключително непопулярен ход и в близка и дори средносрочна перспектива не виждам коя политическа партия би заложила в програмата си подобно нещо. За съжаление ще действаме по изпитания и традиционен в лошия смисъл на думата подход, който има при решаването на много проблеми в България – когато нещата вече наистина станат нетърпими, тогава ще прибегнем към тази мярка. Това е нещо, което ще се случи в бъдещето, но неизменно вървим към тази стъпка, която ще трябва да направим рано или късно“, допълни Ивайло Иванов.