Фалшивите новини имат за цел да ни въздействат емоционално, да променят възгледите ни, да извлекат определена икономическа или политическа изгода. Това каза PR експертът Аделина Стефанова в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус".

Проблемът с фалшивите новини става особено осезаем след COVID пандемията, отбеляза тя. Най-много и най-явни са фалшивите новини в политическата сфера.

Фалшивите новини имат за цел да предизвикат емоция и реакция в читателя.

"Много често имат за цел да предизвикат паника, да звучат шокиращо, грандиозно. Често фалшивата информация и новини идват от непопулярни, неутвърдени медии, а информацията липсва сред другите утвърдени медии. Добре е да обърнем внимание на това кой е авторът на новината, има ли такъв, дори каква е датата на публикацията, използва ли се актуална информация и да помислим малко повече за това каква може да бъде целта на тази информация“, изброи PR експертът.

Подвеждащи заглавия, заглавия, съдържащи думи и фрази като "шок“ и "ужас“, са сигурен белег за фалшива новина, посочи Стефанова. "Те ни карат да прочетем новината. Заглавието може да е съвсем различно от това, към което заглавието насочва. Като хора сме така устроени, че когато сме под влиянието на някаква емоция – страх, гняв, спираме да мислим рационално. Хората, които създават фалшиви новини, разчитат на това“, обясни тя.

В социалните мрежи се създава съдържание, което отчасти превръща и тях в медия, отбеляза Аделина Стефанова. "Въпросът е кой създава съдържание вътре, защото всички имаме достъп до социални мрежи и всеки от нас, осъзнато или не, създава съдържание, което е публично и което може да окаже своето въздействие.“

Според нея българите не са достатъчно медийно грамотни. "Ползвайки различни устройства в ежедневието си, у нас се създава илюзията, че се информираме бързо, всички новини са в джоба ни, но това, че използваме социални мрежи и четем медии не означава, че ние разбираме това, което четем. Много често у нас се създава илюзията, че като прочетем една статия сме експерти, но прекалено многото информация води до дезинформация. Нищо в света не е толкова просто и лесно. Нямаме дигитална хигиена, пренасищаме се с информация. Много често се ограничаваме до това да прочетем едно заглавие и да изгледаме 20 секунди от едно видео и да си мислим, че сме разбрали всичко, а то е извадено извън контекста и не дава пълната картина“, обясни Аделина Стефанова.