Експерт: У нас всеки пети умира преди 65 години
©
Показателят за очаквана продължителност на живота се изчислява от 1925 г. От тогава той се увеличава непрекъснато, до 2019 г., когато настъпва COVID пандемията, обясни тя. "Високата смъртност, която беше предизвикана от пандемията, доведе до това, че очакваната продължителност в последните две-три години намалява. Сега отново имаме увеличение – 73,5 години за 2023 г., но все още не сме достигнали нивото от 2019 г. – почти 75 години“, обясни Костова.
За сравнение, очакваната продължителност на живота за Европейския съюз е средно 81,5 години, като тя е близо 79 години за мъжете и 84 – за жените. Жителите на Лихтенщайн и Швейцария имат най-висока продължителност на живота – над 84 години.
Показателят преждевременна смъртност в България – починалите преди 65-годишна възраст, при мъжете е 27%, докато при жените е 12%. Общо за страната показателят е 20%, което означава, че всеки пети умира преди 65 години, поясни експертът.
Изследването на Националния статистически институт показва, че продължителността на живот в България е по-висока в градовете, отколкото в селата – средно с 3 години.
Раждаемостта у нас е малко над средноевропейското ниво. Коефициентът на плодовитост, който отразява средния брой деца, родени от една жена, е един от най-високите в Европейския съюз. "Като цяло раждаемостта е ниска, но това е характерно за развитите държави, за държавите в Европейския съюз. Раждаемостта ни е абсолютно нормална и средноевропейска“, подчерта Магдалена Костова.
Данните от последното преброяване показват, че 41% от семействата в България имат по едно дете и едва 20% - две. "Репродуктивният идеал на българите е две деца. Вдига се и делът на тези, които смятат, че идеалното семейство има три деца. Различни са причините, поради които хората не раждат второ и трето дете. Винаги на първо място са финансовите причини, липсата на подходящ партньор, жилищни условия, общи условия в населеното място, детски градини, здравеопазване“, обясни експертът.
Смъртността у нас е най-висока в Европейския съюз. Емиграцията също е много силен фактор за демографската ситуация. Прогнозата за демографската картина спрямо данните от последното преброяване на населението не е оптимистична, заяви Магдалена Костова. До 2035 г. населението ще падне под 6 милиона, а до 2075 г. – под 5 милиона.