Пред европейската отбрана и военния сектор в Европа има две основни задачи. Първата е да бъде оказвана военна помощ на Украйна така, че тя да не претърпи поражение във войната. Втората задача е да се подсили значително европейската отбрана в средносрочен и дългосрочен план, като бъдат инвестирани сериозни средства в производство на въоръжение, в укрепване на армиите и увеличаване числеността на въоръжените сили. Това каза Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Според него САЩ няма да се откаже от ангажиментите си към отбраната на европейските си съюзници, особено що се отнася до ядреното сдържане на Русия. Димитров допълни, че искането на президента Тръмп за увеличение на военните разходи на европейците с 5% е нереалистично. По-реалистично е да бъде определена цел в рамките на 2,5 до 3% от БВП, смята експертът.

Част от предвидените средства за въоръжените трябва да отидат за увеличаване числеността на армиите на страните членки. "Основният разход във всички европейски армии не е покупката на въоръжение, а хората в армиите. Нека не си представяме, че целият паричен поток ще се излее в джобовете на оръжейните компании в Европа или в Америка. Тук става въпрос за цялостен подход, защото се видя от войната в Украйна, че каквито и оръжия да има, хората са най-важни. Ако тях ги няма, охраната е ненадеждна“, коментира Димитров.

Великобритания, Франция и Германия ще лидират тези процеси в Европа, допълни той.

Пламен Димитров прогнозира, че разходите за отбрана в следващия бюджет на България ще клонят към 2,5% от БВП.

"Надявам се нашата страна да не остане назад в тези усилия. Една от стъпките, които България направи по отношение на военната сила, беше много сериозна – от 1 януари тази година бяха увеличени с около 30% заплатите на военнослужещите, което е важно за попълване на некомплекта в Българската армия“, коментира той.