Два са основите фактора за опустиняването на сушата - покачванто на средната глобална температура с 1,5 градуса, отколкото са средните нива за планетата. Вторият основен фактор е увеличаването на земеделските площи - изораването на земята,  орането, оголването на почвата ние създаваме предпоставка микрофлората и фауната, почвеното биоразнообразие да бъде подложено на унищожителното  въздействие на слънцето, ултравиолетовите лъчи. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" по Радио “Фокус" Георги Стефанов, експерт “Климат и енергетика" по повод 17 юни - Световният ден за борба със сушата и настъпването на пустините.

"Други фактори са  вятъра, ерозията и обилни валежи, кални свлачища, които също отнемат почвения слой. Строителите не спазват изискването на няколко закона за опазването на хумусния слой, и за неговото съхраняване. “Знаем, че 1 см почва се образува за 100 години. Всички тези фактори на глобално ниво или в градска среда влияят негативно на плодородието и разнообразнието на почвената флора и фауна. Глобално над 40% от сушата в момента се е преобразували в опустинени земи, територии и пустини. Пустините са тези, които най-бързо се разрастват навсякъде, на всички континенти. От Северна Африка милиони мигранти  влизат в Южна Европа. Войната в Сирия  беше причинена от  няколкогодишна суша. Не на последно място само за последните 2 години колко често ние имаме прах от Сахара. Този прах го виждаме в колите си, в къщите си и това е фактор", отбеляза експертът.

Той обясни, че над 200 000 хектара в България се отглеждат по така нареченото безорно земеделие: "Тази практика стабилизира почвите и опустиняването и дава редица ползи на земеделските стопани. Намаляват се разходите по линия на почвената обработка, по линия на торене на почвите. Това е начин земеделците да стабилизират почвите, да придобият нови екологични практики. Никъде в естествените условия няма гола почва, освен в пустинята, там, където няма растителност. Ако наистина вярваме, че земеделието е основополагащо за развитието на човечеството, трябва да си направим тази равносметка. Защото данните, че всяка секунда огромно количество площи 100 милиона хектара годишно деградират е само доказателство, че имаме глобален проблем. Североизточната част на България попада в тези уязвими зони - Добруджа, Добрич и района, където този фактор е видим. Лесозащитните пояси, които са правени в региона са били основни, за да се стабилизира деградацията на почвата".

"Естествените компоненти на всяка екосистема са вода, растителност , почва и ако тази верига е прекъсната по една или друга причина, ние ставаме свидетели на деградация и унищожаване. В  Световния ден за борба със сушата, Съветът на министрите на околната среда ще подкрепят предложението за един нов Европейски закон за опазването на почвите. Трябва повече да слушаме учените, да се върнем към добрите забравени практики и да спрем да мислим  за екосистемните ресурси като за ресурс, който ни дава бързи печалби. “Учените казват, че ако продължаваме с тези нива, можем да достигнем до нива, да имаме още 50-70 реколти, които могат да изхранят човечеството и след това да станем свидетели на едни холивудски сценарии, в които почвата няма да може да осигурява необходимите хранителни запаси.

А това означава деградация на обществото, на икономиките и смърт за милиони и милиарди. Но това се случва в момента и затова трябва да приветстваме всеки политически опит и резултат да приложат такива действия и мерки, да направим така, че да съхраним този ценен ресурс. Откритият въгледобив в България оказва негативно влияние върху почвата. Друг банален пример, има брожение между слагането на фотоволтаици на земеделски земи, но те са толкова малко количество, спрямо унищожените от въгледобива площи, че не може да се сравняват. Практиките в тази област дават възможност да видим и т. нар. агрофотоволтаици, те дават засенчване на земите,  възможност за по-малка интензивна обработка, за стабилизиране на почвите", допълни Георги Стефанов.

“Свидетели сме, че в Северна Африка и в Азия, където това опустиняване е много по-сериозен проблем, отколкото в нашите географски ширини. Вече виждаме глобални добри практики на залесяане, което дава възможност за стабилизиране. Връщаме се обаче отново в реалността в България. България има над 500 населени места, които вече страдат от този проблем. Това са хиляди българи без вода, които де факто нямат не само вода за напояване и земеделие, но и за елементарни битови нужди. Ако не се преодолее този проблем с Близкия изток и Северна Африка, имаше едно проучване на ООН, че близо половин милиард души ще се наложат да напуснат тези територии и те няма къде да отидат освен в Европа, при нас. Това е проблем  с изхранването, водите, опазването на екосистемите, климата и почвите", заключи гостът.