Експеримент: Колко можем да разберем за едно дете от социалните мрежи на майка му?
©
Вижте какво написа Тони Иванова за експеримента:
"Разбира се, променила съм факти и събития с цел анонимността на детето.
Историята започна така: моя приятелка ми сподели за съседка, която качва често децата си в социалните мрежи, в контекста на това, че аз съм напълно против. На мен ми хрумна идеята да ѝ предложа приятелство, до няколко часа приятелството ми беше прието, без да сме се виждали някога. Разгледах постовете й за една година назад и успях да синтезирам следната информация за едно от децата ѝ.
пълни три именадата и година на ражданеквартала, в който живее и стесних периметъра на точния адрес до няколко блока само по информацията от профила на майкатаимената на родителите и братята и сестрите ѝ, други близки роднини и техни снимкиучилището, в което учи, любим предметгодишния успех за миналата учебна годинанякои академични постижения на олимпиада и състезаниеимената на някои близки съученици и техни снимкиимената на някои учители и техни снимкикакъв спорт посещава и кой точно ден от седмицатадетайли от семейната й история, например, че е от предишен брак на майка сиразнообразни събития, които е посещавала, пиеси, кинопрожекции, музикални събитиядетайли от летните семейни почивки на семейството, включително локациинякои качества и навици на детето, напр. упоритост, хранителни предпочитания, любима книжна поредица и др.актуалния ѝ гардероб, включително училищна униформаТова е информация, с която може да разполага всеки един от приятелите на майка ѝ. Тук възникват два въпроса:
Морално правилно ли е всеки приятел на майка й да има достъп до толкова информация за детето, при това не в разговорна форма, а публикувана в интернет?
Достатъчна ли е тази информация на потенциален недоброжелател, за да направи детето лесна мишена за кражба на самоличност, злоупотреба, отвличане и др?"
Много хора в социалните мрежи коментираха експеримента и се съгласиха, че родителите трябва да предпазват децата от възможните опасности и недоброжелатели в интернет.
"Много ме кефи как от всички места, на които се завъртя този пост последните дни, всички страшно се трогват и плашат за евентуални посегателства и също за собствените си лични данни (валидни аргументи, разбира се). Веднъж обаче не видях да се дебатира има ли морално право родителя да се ползва с личната информация и още по-лошо лични истории, емоции, преживявания на детето си - да ги прави достояние на други, подстрекан от собствените си търсения. Децата в нашата мила родина все още широко се разглеждат като собственост на родителите. То като кученце малко е положението, да се похвали човек на приятелите какви номера е научило и как хубаво е сресано", пише участничка в дискусията.
"Лично за мен е ненужно и рисковано дори и с хората от списъка ми с приятели във ФБ да споделям каквато и да било лична информация за детето ми. Снимки с деца на приятели не качвам, дори и с опция за органичаване кой може да ги вижда. Снимки пред детската градина с видими имена и номер на ДГ също не споделям, нито пред входа на училището с видимо името и номера му, табела на улицата, дипломата или друг документ с видни лични данни. Въобще не споделям публично снимките му и моля за това и приятелите и познатите си. Донякъде разбирам хората, които споделят, за да се похвалят с успехи, заради социалния си статус и т.н., но аз предпочитам след определена възраст детето ми само да реши дали иска да присъства в социлните мрежи. Наистина зачестиха случаите на хакнати профили в социалните мрежи, но това е от години и би трябвало хората да сме малко по-обрани в споделянето на прекалено лична и чувствителна информация за себе си и децата си. Дано продължават да споделят публикацията и тя да стигне до повече хора, които трябва да я прочетат", гласи друг коментар.