Развитието на консуматорското общество в съвременния свят се обуславя от страха да не изпуснем нещо, да не изоставаме и да сме в крак с модата, доказването на някакъв статут и доказването на възможности. Но го има и този чисто еволюционен момент, че да пазаруваме и да търсим оферти е някакъв модерен отговор на нашата еволюционна нужда да ловуваме, да търсим плячка. Ние без тази плячка не можем да съществуваме, защото се храним с нея, както е било едно време – някакъв много модернизиран вариант на това нещо. Това коментира в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова екоактивистът, автор и блогър от Thift Sheep Рада Бонева.

Според статистиката в Европа се изхвърлят средно по 11 кг текстил годишно на човек, което според блогъра е страшно много. Проучване, направено сред жени във Великобритания, доказва, че средно носим дрехите си 7 пъти преди да ги изхвърлим и те са на практика нови, като 1/3 от жените споделят, че причината за това е разкаянието от импулсивните постъпки – "купуваме си нещо, за което не сме сигурни, взимаме го, допаминът трае няколко секунди и след това изпитваме нуждата от още нещо, и от още нещо, и от още нещо да запълним тази дапаминова дупка,“ обясни тя и допълни, че все по-голямо влиянието в консуматорско отношение придобиват и социалните мрежи – не само платените реклами, но и останалите създатели на съдържание, които ни карат да купуваме все повече.

За всяка нова дреха се използват ресурси, които са изключително водоемки, енергоемки, заемащи ресурсите на планетата било то естествени или не, за да се произведе. А ние произвеждаме много повече отколкото можем да потребим, посочи още Рада Бонева. По думите й част от дрехите отиват за повторна употреба в магазините за втора употреба, други се преработват, но много от тях отиват и в нерегламентирани сметища в Африка, Централна и Южна Америка. Асоциацията за преработка на текстил, от която е част и тя, подпомага за спазването на екологичните норми и дейностите свързани с преработката на текстила в България, като страната ни е много голям център за рециклиране и преработка на текстил и е видима на световната карта в това отношение.

Според нея изобщо не бива да стигаме до това да генерираме отпадъци и трябва да бъдем по-осъзнати, по разумни в покупките си, но и в отговорността си за нещата след изтичането на техния живот. Едно нещо може да бъде ресурс в природата и такова нещо като отпадък няма и всичко има своето предназначение, смята още тя, като за нея жените в домакинството с личния си пример учат децата си и всички около себе си да ценят повече качество пред количеството.

Рада Бонева е категорична, че е необходима промяна в начина, по който се формира Такса "Смет“. Таксата не е променяна от 1951 година насам и е на база данъчната оценка на имота. Новите промени, които ще влязат в сила от Нова година, ще доведат до по-справедливо разпределение на отговорността. Един от вариантите е да се приложи правилото "плати колкото изхвърляш“, като в Швейцария това е уредено чрез специалните чувалчета, в които изхвърляш боклука си – колкото повече изхвърляш, толкова повече чувалчета си купуваш, съответно и таксата е по-висока.  "Това, което може би ще се въведе в България и вече го има пилотно на няколко места, са едни клетки, които са както и за органичен отпадък, така и за разделно събиране. Целта е по-малко битов отпадък, повече разделно събиране за по-чисти суровини и за повече кръговост.“