14 (Велика събота, н.ст.) и 18 април 1928 година – две унищожителни земетресения в Южна България: човешки загуби 114, около 1000 ранени; негодни за обитаване 73 519 частни сгради, 370 обществени сгради и болници, 467 училища, 280 църкви, 105 селскостопански постройки, много транспортни артерии и водопроводни линии; пострадали Чирпан, Борисовград, Пловдив и над 240 села. Това съобщи за "Фокус" Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).

Щетите са оценени на около 5 млрд. лева. Над 60 милиона лева от 30 страни са международните помощи, а разходвани за училища, болници и инфраструктура са 537 147 000 лева. Почти половината от тези пари отиват за възстановяване на училищата, а една трета от останалите за болниците – за образование и здраве!

Действия на Изпълнителната власт: "Вечерта след земетръса [б.а. в деня на самото земетресение] в Чирпан пристигнаха министрите Ляпчев [министър-председател] и Сл.Василев [министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството], които дадоха съответни нареждания." /в.Борба, 17 април, бр.2091/. Министър-председателят съобщава, че министерският съвет е отпуснал на първо време 100 хиляди лева за гр.Чирпан и други 100 хил. лв. за околията. Министър Василев нарежда на изпратени от Министерството технически лица и на трудоваци да вземат мерки за разчистване на развалините и за подслон, както и да осигурят необходимия дървен материал за пострадалото население. Военното министерство отпуска палатки за подслон и помага за поддържане на реда и спешно доставяне на храни и строителен материал.

За възстановяване от бедствието е създаден специален орган към тогавашното Министерство на вътрешните работи и народното здраве, наречен ДИПОЗЕ (ДИрекцията за ПОдпомагане на пострадалите лица и населените места от ЗЕметресението през 1928 година). Как се стига до това в процедурно отношение?

Действия на Законодателната власт: “Това население, което е лишено от възможността да се прибере в обитаеми къщи, е повече от 200 хиляди души... Но ние не сме приготвени за подобни бедствия - нито материално, нито с нашите законодателни мерки... Което можа, правителството направи, но то смята, че е една необходимост за нашата държава да има закон за подобни случаи... правителството... можа да стъкми един малък законопроект, ...нека в този момент да бъдем единодушни и да се съгласим, щото законопроектът, който едвам ви е раздаден, да се разгледа и гласува още днес на първо и второ четене" /из речта на министър-председателя пред народните представители, заседание на 24 април 1928/.

Законът за подпомагане пострадалите от обществени бедствия (З.П.П.О.Б.) е приет от Народното събрание единодушно и утвърден с Указ No 259 от 26 април 1928г., обнародван в “Държавен вестник" бр.20 от 28 април 1928.

Член 13 на З.П.П.О.Б. гласи: “Предвид размерите на общественото бедствие... учредява се Дирекция за подпомагане пострадалите лица и населени места от земетресението през 1928 година /Дипозе/. Дирекцията е временно държавно учреждение, пряко подчинено на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. . ." Структурата на учредената Дирекция е схематично представена на приложената фигура. През октомври 1931г. Дирекцията за подпомагане пострадалите и възстановяване разрушенията от земетресението на 1928 година "Дипозе" привършва своята работа по изпълнение на възстановителната си програма (само за 3 ½ години!).

В отчета на Дипозе четем: "За възстановяване и подпомагане на земетръсната област, включена в трите окръга Пловдивски, Старозагорски и Хасковски, само чрез Дипозе се разходваха 876 милиона лева... Това е около една пета до една шеста част от общата загуба само в материални жертви... България и всички земи наоколо са в една земетръсна област... Катастрофалните земетресения с големите загуби... не са само резултат от силата на удара. Тия загуби са повечето последствие от това - до колко населението на дадена земетръсна област се поучава от опитите на изпитани веднаж нещастия и до колко е умно да се нагоди и приспособи в уредбата на подслоните си, за да предпази и ограничи, чрез добър строеж, размера на разрушенията и следователно загубите... от следващи земетресения". 

Да си помислим за социалния удар в един днешен град плътно застроен с високи сгради, при това с неконтролируемо появили се конструктивни промени.