Единствената музейна аптека у нас се намира в Пловдив, а градът меката на изкуството. Това каза екскурзоводът Татяна Йорданова в рубриката "Туризмът на фокус" на Радио "Фокус".  

"Музейната аптека "Хипократ" се оказва, че в този формат е единствена в страната. Във Варна има широкоспектърен Музей за медицина, тук в Медицинска академия също има музейна експозиция, но тази при нас е насочена към история на фармацията - втората половина на XIX, началото на ХХ век, първите десетилетия на ХХ век. Колекцията е сборна, тя е събирана от различни аптеки, основно в Южна България. Работено е около 10 години върху нея, група пловдивски фармацевти пътуват и я събират, подреждат я във вида, който сега я виждат туристите и посетителите. И избират точно тази къща, която сама по себе си е отворена като аптека от д-р Сотир Антониади 1872 г. и е работила много дълго като аптека до 1947 г. Къщата е построена някъде 60-те години на XIX век и е била притежание на един градски лекар от албански произход, с фамилия Джевала или Джевалията. После д-р Сотир Антониади я наема от неговата вдовица и може би я купува по-късно, и отваря тук тази аптека, която сама по себе си е била една от първите аптеки в Пловдив. Не е първата, но е една от първите, и е била за онова време модерно оборудвана", обясни тя. 

По думите ѝ аптеката е запазена и до днес във вида, в който е била построена.  

"Това, което може да се види в самата музейна колекция – например една стара каса, касов апарат, води се сметководна каса, метална. Тя е правена в края на XIX век в щата Охайо и е внесена в България от една посредническа фирма и съответно е приспособена за нашите условия, на кирилица е, с наша валута - левове и стотинки. Механизмът ѝ все още е запазен, понякога го показваме и на туристите. Тоест, това е единственият експонат, който има автоматичен механизъм, всичко останало е ръчно, т.е. инструментите, приборите, които са в аптеката са за ръчна изработка на медикаментите. Освен тази каса, може да се види една колекция от порцеланови буркани за мазила, за кремове и вазелини. Наречена е "Царска", защото има позлатени елементи в украсата, фамилният знак на Фердинанд", разказа още Татяна Йорданова. 

"След Освобождението в по-големите градове и селища само една аптека е имала право да прави лекарства за царската фамилия, от гледна точка на безопасност, не са се доверявали на кого да е. В едно друго помещение, наречено ахтарница, т.е. то изглежда като малка работилница, има дестилатор за дестилиране на вода, който прилича на казаните за варене на ракия. На втория етаж, съответно вече има прибори за направата на първите лекарствени форми, пилюли, глобули, супозитории. И там на мраморната маса е изложен също един филтър, който е направен през 1830 г. в Манчестър", посочи екскурзоводът.