Климатичните политики са местни политики и те стигат до всеки един от нас, защото тези екстремни климатични явления статистически зачестяват и стават все по-силни, носят все по-големи щети на градовете ни. Всички ние трябва да знаем какво да правим, за да ограничим тези щети и да живеем по-добре. Това каза в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“ изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект“ Драгомир Цанев.

България е домакин на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) през юли 2024 година, която се провежда в периода от 26 юли до 2 август 2024 година.

По думите му домакинството на IPCC е невероятна възможност, която България не оценява, тъй като климатичните промени са в Топ 2 на международните световните събития, а политиките за климата са най-актуалните политики, подкрепени с много сериозен финансов ресурс. "Ако България се идентифицира като лидер в тези политики, тя ще има бърз и лесен достъп до по-голяма част от този финансов ресурс, а ако продължаваме да сме на опашката, положението няма да е много оптимистично, както и в момента не е,“ посочи той.

Прогнозите, базирани на научно достоверни данни, показват, че климатътът неминуемо се променя, което ще доведе до повишен риск от щети, предизвикани от тези екстремни климатични явления. "Когато ние си остойностим щетите от евентуални климатични явления, можем да си направим сметка колко пари да инвестираме, за да се предпазим от тях и да ги ограничим. Това е разковничето,“ смята той, като допълни, че колкото по-рано се предпазим и ограничим възможните щети, толкова по-малко пари ще загубим всички ние, като общество. Според Драгомир Цанев някои от по-прогресивните местни власти се опитват да се подготвят, а и в държавата има чуваемост, но не сме на нивата на държавите от Европа.

България ще участва в европейската мисия за създаването на 100 климатично неутрални интелигентни града на бъдещето до 2030 година с кандидат-градовете Габрово и София, като държавата ни се включва със закъснение в тази програма, започнала още 2022 година. "Габрово – това е една последователна политика последните 30 години, а за София се дължи по-скоро на инцидентно стечение на обстоятелствата тази кандидатура, но и двете имат потенциала да направят едни смислени планове как поне един градски район да стане това, което искаме да виждаме във всички свои градове, и да привлекат помощ от различни източници от Европа, но и от държавата, защото държавата също има интерес да покаже как трябва да се случват нещата.“

Според него зелените политики с инвестиция в енергийна ефективност и във възобновяеми източници създават нови работни места и създават много по-висока норма на печалба от традиционните индустрии, и важи както за градските икономики, така и за националните икономики. Трябва да разберем, че зелените политики означават по-комфортна и по-здравословна среда за всеки един от нас вътре в домовете ни и извън домовете ни. "Политиките за сградно обновяване са тези, които се препоръчват от Европейските комисия на всички държави членки, за да се преодолее тази кратка рецепция, която беше обхванала Европа и да се тръгне напред. Това освен работни места дава и запазване на парите в градовете, в местната икономика, като освен това облагородява градската среда.“