Днес родината ни има нужда от своите опълченци от дух и своите идеалисти по душа. Това каза в своето слово служебният министър-председател Гълъб Донев от честванията на връх Шипка. 

"Българската свобода има свой връх и той се нарича Шипка. Всяка педя земя тук разказва драматичната история на българската свобода, пропита с кръвта и саможертвата на предците ни. Връх Шипка е свято място, което не търпи нечисти думи и недостойни постъпки. Връх Шипка е място, в което се стъпва като в храм – с вяра в сърцето, смело, но тихо, защото под нозете ни стоят костите на опълченците, които през август 1877 бранеха този връх до последен дъх", каза той.

"Днес, когато честваме 145 години от Освобождението, ние се прекланяме пред паметта на хилядите знайни и незнайни българи, които изправени пред избора свобода или смърт, избраха България.

Помним и никога няма да забравим хилядите войни, които в Руско-турската освободителна война отдадоха живота си за нашата свобода. Убеден съм, че всеки един от вас е стигнал до тук, воден от добри чувства и доби помисли. Щом сте тук, значи България е в сърцето ви", каза още той.

Премиерът заяви, че страната има нужда от хора, които ще оставят личното, за да се отдадат на националното. 

"Днес родината ни има нужда от своите опълченци от дух и своите идеалисти по душа, които ще се отрекат и загърбят личните си интереси и стремежи и ще се отдадат на общата кауза за обща и независима България. Това е наследството, което не завещаха опълченците на Шипка", заяви Донев

Донев отбеляза, че е симоволът на свободата и обедниението. Той заяви, че общонационалният идеал е да свързан с това децата да остават в България, за да се развиват тук и да съхранят българското в себе си.

"Шипка е онзи национален блян за освобождението и обединението ни като народ. Връх Шипка и днес стои и ни обединява, и ни напътства в посоката, която трябва да поемем, за да постигнем общонационалната ни цел. Връх Шипка е онзи връх, от който най-добре се виждат идните дни, където бъдещето ни зависи от усилията ни да застанем един до друг и да определим общата посока на развитието ни като общество, да начертаем пътя, справедлив и честен, по който да поемем заедно, за да постигнем общонационалната ни цел.

Няма някой, който да отрече общонационалната ни цел, и това е България, която да остават децата ни. България, в която да живеят децата ни. България, която да избират децата ни".