Разликата между политическата култура и културата на обществото е интересен и важен въпрос. Политическата култура е функция на трайно заложени ценности, които ние имаме като общество, принципи на работа, норми, които регулират нашите отношения, неписани правила. Това намира отражение и в начина, по който общуват помежду си и с нас хората, които ни управляват. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус" доц. д-р Пастармаджиева, преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски".

“Хората в България често си задават въпроса дали преходът е завършил. Отговорът на този въпрос има три измерения. По отношение на общата рамка и въвеждане на демократична политическа система той е приключил. По отношение на икономиката, също можем да кажем, че сме в пазарна икономика. И последният елемент е социалната среда, там е политическата култура, за която говорим. Тази социална среда се променя в продължение на много десетилетия. Това, което наблюдаваме в момента е нормално за общества като нашето, когато преминаваме от тоталитарна към демократична форма на управление. Необходимо ни е повече време, за да сменим начинът, по който мислим и действаме в политиката, независимо от общата рамка. Всички чуваме призивите за смяна в системата, в режима да стане той президентски, идеи за избирателната система. Това са структурни промени, но ако не се работи в посока развиване на ценностна система и утвърждаването й, която да подкрепя демократичните структури, всякаква друга институционална промяна няма да постигне резултатът, който очакваме, да ни помогне да преодолеем кризите", подчерта доц. д-р Даниела Пастармаджиева.

По думите й истинските и трайни решения се коренят в промяната на културните модели, които би трябвало да бъдат с дългосрочна цел. Институционалните промени, които предлагат смяна на избирателна система или режим са бързи решения, те са структурни  решения на съдържателен проблем като политическата култура. “В политическата култура ценностите се изграждат посредством образованието, ако нямаме гражданско образование, то тогава този процес ще се удължи във времето. Изследователите казват, че са необходими 4-5 или 6 десетилетия за тази промяна, ние ще сме към по-горната граница, защото ще чакаме на естествените процеси, включително демографски. Ако развием гражданското образование  в по-ранна детска възраст, училищна среда, базови неща - общество, политика, демокрация. Когато тези понятия влязат в речника ни от ранна детска възраст и разбираме техния смисъл, тогава е по-трудно като избиратели да бъдем подведени с популистки послания. Тези по-добре образовани хора ще станат и политици", отбеляза доц. д-р Даниела Пастармаджиева.

“Отдавна е ясно на политическата класа, че няма как властта да бъде съсредоточена в една-единствена партия. Ясно е, че това няма да се случи, избирателната ни системата, която ние имаме не предполага властта да бъде спечелена от една-единствена партия. Това предполага влагането на допълнителни усилия за създаването и поддържането на коалиции. Докато лидерите на политическите партии не поставят пред себе си като водещ приоритет развиването на умения за водене на преговори и достигане до решения, ние ще изпадаме в такива ситуации. Докато има политици, които смятат, че е реалистично да управляват самостоятелно, дотогава ще бъдем в периодични кризи. Струва ми се, че това няма да са последните избори, които да създадат трайно правителство", заключи доц. д-р Даниела Пастармаджиева.