Когато родител чуе диагнозата "епилепсия“ за собствената си рожба, светът му се срива. Причината е, че общата представа за тази болест обикновено се свързва с припадъци, гърчове и невъзможност за пълноценен живот. След първия сблъсък с детския епилептичен пристъп родителят започва да търси информация, издирва отговори, лута се сред тревожни истории, митове и предразсъдъци. Страхът го владее до момента, в който установи, че болестта има много лица и понякога преминава леко, без трайни последици.

С такова доброкачествено протичане се отличава Роландовата епилепсия, за чиито причини, симптоми, диагностика и лечение разговаряме с известния наш невролог доц. Росен Калпачки.

Кратка история на Роландовата епилепсия

В началото на 19-ти век италианският анатом и физиолог Луиджи Роландо описва специфична мозъчна област, обединяваща зони, свързани с движението, усещанията и слуха, наречена в негова чест роландова бразда. Разбирането, че тази област е фокус на епилептични пристъпи обаче, се формира едва през 20-ти век, повече от столетие по-късно.

Тогава, благодарение напредъка на електроенцефалографията (ЕЕГ), екипи от невролози и изследователи установяват, че епилептичните пристъпи произхождат от роландовата област в мозъка. След още две десетилетия, с усъвършенстване на мозъчните образни и електрофизиологични тестове, други невролози определят ясно Роландовата епилепсия като доброкачествена детска болест.

За доц. Росен Калпачки

Той е изтъкнат български лекар, експерт в диагностиката и лечението на заболявания на нервната система. Основните му научни интереси са в областта на мозъчния инсулт, спешната медицина, епилепсията и общественото здраве. Сега доц. Росен Калпачки е началник е на Клиниката по нервни болести при УМБАЛ "Света Анна“ – София, където ръководи най-големия специализиран център за лечение на инсулти в България. Автор е на три монографии и съавтор на три книги в областта на неврологията и общественото здраве. Има над 100 публикации в наши и чуждестранни научни списания.

През 2022 г. той стана първият българин, удостоен с международната награда “Вдъхновител на годината" на Angels Initiative на Европейската организация по инсулт за своя принос в лечението на инсултите. Член е на Българското дружество по неврология, Европейската организация по инсулт, Европейската академия по неврология и други организации. Също така е съосновател и първи председател на Българското дружество по инсулт.

Доц. Росен Калпачки е един от водещите лекари на България, с почти 30-годишен опит в клиничната практика и значителен принос в научната общност.

Интервю с доц. Росен Калпачки

– Доц. Калпачки, как възниква Роландовата епилепсия?

– Появата на Роландовата епилепсия често е свързана с комбинация от генетични фактори и функционални мозъчни особености. По-голямата част от случаите са генетично, но не непременно наследствено предопределени. Смята се, че характерните за болестта епилептиформени спайкове (остри вълни), които възникват в роландовата зона, са резултат от дисбаланс между възбудните и инхибиторните (потискащите) невротрансмитери (вещества, които предават сигнали между невроните). Формиралият се дисбаланс води до повишена електрическа активност.

Ролята на генетичния фактор е там, където има склонност към свръхвъзбуда на електрически заряди в мозъка. При някои болни това се демонстрира с епилептични пристъпи. Въобще, в голяма част от епилептичните състояния една и съща причина, като например травма на главата, може да причини различни симптоми у малките пациенти – от гадене и повръщане до припадъци, според развитието на мозъка, неврологичния статус и генетичното предразположение на отделното дете.

– Какви други фактори биха могли да провокират болестта?

– Значение имат вирусни и бактериални инфекции, засягащи централната нервна система, като менингит или енцефалит. Също – чести фебрилни състояния (с висока температура), стрес, разстройства на съня, недостиг на витамини и минерали, като например дефицит на витамин В6 и магнезий.

Роландовата епилепсия обикновено е доброкачествена, защото мозъчната кора на детето претърпява развитие и узряване, което води до изчезване на пристъпите през пубертета. Въпреки това провокиращите фактори трябва да се контролират и избягват (когато е възможно), за да се минимизира честотата на пристъпите.

– Бихте ли посочили симптомите, за които родителите трябва да следят?

– Роландовата епилепсия обикновено се проявява при деца между 3 и 9 години, като бележи своя пик в първите години на училищната възраст. Родителите могат да забележат специфични симптоми, с които започват т.нар. фокални (парциални) припадъци и, ако информират за тях педиатър или невролог, ще подпомогнат ранното уточняване на диагнозата и ефективното управление на болестта.

Такива прояви обикновено са: едностранни потрепвания на лицето – най-често около устата, езика или устните, нещо като гримаси; неволни потрепвания на едната или другата ръка, на едното или другото краче; проблеми с артикулацията, особено при изричане на отделни думи. По-рядко при някои деца фокалните припадъци могат да преминат в генерализирани (с треперене на цялото тяло).

За разлика от други видове епилепсия, при това заболяване обикновено не се наблюдава загуба на съзнание, пише forlife.bg.

– С какви изследвания се уточнява диагнозата?

– Електроенцефалографията (EEГ) е основният диагностичен метод, който показва характерни за Роландовата епилепсия спайкове и върхове в мозъчната активност. При съмнения за органични причини (тумори или структурни аномалии), довели до симптомите, може да се приложи магнитен резонанс (MRI).

Ако е необходимо да се оцени влиянието на епилепсията върху когнитивните функции на детето, малкият пациент се подлага на невропсихологични тестове. Понякога може да се използва полисомнография (мониторинг на съня), за да се наблюдават припадъци, възникващи по време на сън.

В днешно време лесно се правят видеозаписи. Те са добро допълнение към клиничния преглед, ЕЕГ и други стандартни диагностични методи. Епилепсията винаги е била в някаква степен предизвикателство за лекаря, защото пристъпите рядко се случват в неговия кабинет. Понякога и родителите не са до детето си. Те съобщават на лекаря информация от очевидци на пристъпа, поради което клиничната картина може да е непълна или изкривена.

Ако се направи видеозапис, представата за движенията, продължителността им и поведението на малкия пациент е много по-ясна. Това подпомага разграничаването на Роландовата епилепсия от други форми на епилепсия и от други неврологични състояния с подобна симптоматика.

Чрез видеозаписи може също да се проследяват ефектите от терапията.

 – Има ли специфични подходи при лечението на децата, или се използват традиционните медикаменти, както при възрастните, но в по-малка доза?

– Не всички лекарства за възрастни са подходящи за деца. Лечението е предимно медикаментозно. Някои препарати се припокриват с тези за възрастните, но се прилагат в строго адаптирани дози за деца. Винаги се придържаме към Хипократовия принцип – "Primum non nocere“ ("Преди всичко, да не вредим“). Дозите увеличаваме постепенно, само когато е безопасно, стремим се към пълен контрол на пристъпите. При Роландовата епилепсия крайната цел винаги трябва да бъде прекратяване на припадъците, а не само симптоматично лечение.

– Какво е очакваното развитие на болестта?

– Смея да твърдя, че Роландовата епилепсия е едно от добре лечимите заболявания. Често хората очакват да чуят думата "излекуване“ и в този случай няма да останат изненадани, тъй като значителна част от детските епилепсии отшумяват напълно. Въпреки това специалистът не може да даде категорична прогноза още при първата си среща с родителите и болното дете. Изходът зависи от много фактори – причините за пристъпите, индивидуалните особености на малкия пациент, чувствителността и устойчивостта на нервната му система.

Много важно е децата да бъдат наблюдавани от невролог, за да се изключат други възможни фактори за пристъпите и да се следи за евентуални затруднения в ученето или поведението.