В последните години България става все по-активна в областта на астрономията. Една от причините за това са резултатите от проекта РАЦИО – Регионален астрономически център за изследвания и образование. Това каза доц. д-р Владимир Божилов – астрофизик, заместник-декан на Физическия факултет на Софийския университет, в предаването "Цветовете на България" на Радио "Фокус".

РАЦИО е проект по Националната пътна карта за научна инфраструктура, подкрепена от Министерство на образованието и науката. В консорциума влизат Институтът по астрономия, Националната астрономическа обсерватория "Рожен“, Катедра "Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски“ и Шуменският университет.

"Благодарение на тази мащабна инвестиция българските астрономически институции имаме закупени нови телескопи, което не се беше случвало повече от 40 години. Телескопът на Националната обсерватория в Рожен вече работи. Той е с диаметър на главното огледало 1,5 метра и позволява да се надникне дълбоко в дебрите на космическия безкрай. Имаме закупен и работещ 60-сантиметров телескоп в Шуменския университет, а такъв предстои да бъде инсталиран и във Физическия факултет на Софийския университет. В България има водеща инфраструктура и достъп до наблюдателна техника, което позволява да се изследват тайните на черните дупки в сърцата на далечните галактики или да се търсят екзопланети“, обясни доц. Божилов.

Една от най-големите загадки пред философите и учените още от дълбока древност е дали сме сами във Вселената. Днес благодарение на най-новите астрономични открития, знаем, че Земята не е уникална. В момента има намерени над 5600 екзопланети, обясни астрофизикът. "Някои от тях са на такова място, че топлината, която получават от своята звезда, позволява, ако има вода на повърхността, тя да е в течно състояние. Ако има и атмосфера и планетата е с подходящи размери, близки до тези на Земята, можем да говорим за истински планети-близнаци на нашата. Към днешна дата има намерени няколко десетки такива нови светове само в нашата галактика Млечен път“, посочи доц. Владимир Божилов.

Според него в близките 15 до 20 години човечеството ще намери отговор на въпроса съществува ли извънземен живот. "Вероятно той ще бъде под формата на микроорганизми и най-вероятно в Слънчевата система – било то на Марс, или на някой от спътниците на планетите гиганти, като например Европа на Юпитер“, поясни астрофизикът.

В рамките на проекта "Екзорестарт“ под ръководството на д-р Трифон Трифонов български учени вече са открили 17 екзопланети. "Анализираме и структурата на всички планетни системи, показваме начина, по който можем да подобрим откритите до момента орбитални параметри – къде се намира една планета спрямо другите и спрямо своята звезда. По този начин българската астрономия наистина е водеща и в тази научна област“, подчерта доц. Божилов.

Той подчерта, че работата с деца е изключително важна за него. Затова става част от екипа научни консултанти на детски научен център "Музейко“. Доц. Божилов е и един от създателите на планетариума там. "Помагам за това всичко, което се представя в "Музейко“, да е научно издържано. Това е най-големият интерактивен музей за деца на тема "Наука“ в цяла Източна Европа. Той предоставя над 130 интерактивни инсталации. За разлика от повечето музеи, там всичко е за пипане. Човек трябва постоянно да експериментира, да се забавлява. По този начин както родителите, така и децата разбират, че всяка наука е интересна, вдъхновяваща и може да е забавление за цялото семейство“, разказа астрофизикът.

На 13 април бе представено най-новото шоу в планетариума на "Музейко“ – "Напред към Луната“. Шоуто е подходящо за деца над 6 години. "В момента то представлява най-достъпният, интересен и актуален поглед върху историята на изследванията на Луната и пилотираните мисии. По един изключително интерактивен и достъпен начин са представени бъдещите космически мисии, които ще доведат до това хора да стъпят отново там“, обясни доц. Божилов.

От 9 до 12 май в "София Тех Парк“ за 14-ти път ще се проведе Софийски фестивал на науката. Организатори са Фондация "Красива наука“ в партньорство с много институции. "И четирите дни ще показваме различни демонстрации на водещи катедри. Ще покажем как се правят реални симулации на квантови процеси във Физическия факултет. Тук открехваме вратата на квантовите компютри. Могат да се чуят и много интересни лекции. Една от тях е с мое участие и на тема "Вселената и животът“. Там заедно с още трима колеги – биолози, химици и аз като астроном, ще разгледаме темата за това как различните науки изследват възможността да не сме сами в Космоса“, разказа доц. Владимир Божилов.

През тази година се отбелязват 70 години от създаването на ЦЕРН и 25 години България в ЦЕРН. "Това е най-големият експериментален комплекс, който търси тайните на микросвета. Учени от Физическия факултет на Софийския университет са лидери в тази сфера. "ЦЕРН на 70: Една одисея в микрокосмоса“ е закриващото финално събитие на Софийския фестивал на науката“, допълни доц. Божилов.

Калина Свежин