България е една от страните, които съхраняват някои от последните естествени гори на Европа. Това каза доц. д-р Момчил Панайотов – преподавател в катедра "Дендрология“ на Лесотехническия университет, в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

През вековете хората са повлияли много върху облика на горите в Европа. "Но в нашата страна по ред исторически причини има някои гори, които са наистина в доста първичен, див вид. Това е реалната природа такава, каквато е, без съществена намеса на човека“, каза доц. Панайотов.

Такива са горите от бяла и черна мура в Пирин. Това са два много редки в световен мащаб вида, подчерта той. "Бялата мура се среща единствено и само на Балканския полуостров, и то доста ограничено. А черната мура, освен на Балканския полуостров я има и в много малка част на Южна Италия, но също много ограничено. Пирин е една от малкото планини, в които може да се видят тези два вида, и то наистина в стари, красиви гори“, разказа доц. Момчил Панайотов.

Буковите гори в Стара планина също представляват изключителен интерес за експертите. "Малко хора знаят, че в Стара планина съхраняваме едни от най-автентичните букови гори на Европа. Това е много ценно за хората, които се интересуват от гори, защото това е начинът ние да видим какво представлява една гора, как тя функционира, да направим изводи за това как трябва да стопанисваме горите възможно най-близко до природните процеси. Тези гори са с много специално усещане за един див, естествен свят“, обясни експертът.

Горите в Странджа не са стари, но са величествени, впечатляващи и много специфични поради факта, че в тях има запазени растения, които заради дългосрочните промени на климата са изчезнали на много места в Европа, подчерта доц. Панайотов. Такова растение е странджанската зеленика, което цъфти през май месец.

Застрашени в момента са малки по площ равнинни гори, които са последните остатъци от естествените дъбови гори у нас. "В миналото България е имала невероятни дъбови гори – така известната още от кръстоносните писания "велика българска гора“, която е била предимно дъбова. С вековете хората са унищожавали все повече тези гори, за да освободят терени за земеделие, и от тях са останали едни малки остатъци. За съжаление някои от тях продължават да изчезват, просто те не са достатъчно добре защитени“, разказа доц. Панайотов.

Вековните дървета могат да се разпознаят по сухите върхове и клони, дълбоката напукана кора и дълбоките рани, следи от стари пожари. Не е задължително те да са много дебели, подчерта преподавателят. "Това са дървета, които в класическото лесовъдство лесовъдите биха махнали като вече престарели, изглеждащи лошо. Всъщност най-често старите дървета изглеждат точно така. Те дават вид на нещо старо, преживяло много трудности. Най-старите дървета, които аз съм виждал, изобщо не са най-дебели. Обикновено те растат на много труднодостъпни места, скалисти терени и не стават много дебели“, обясни доц. Момчил Панайотов.

Според него най-старите дървета у нас са черни мури, въпреки че не са правени целенасочени търсения в тази посока. "Обикновено те са на много недостъпни скалисти терени. До тях се стига изключително трудно, с въжета, понякога може и да е рисковано.“

Дендрохронологията предоставя набор от методи, чрез които може да се разчете информацията, заключена в годишните пръстени на дърветата. В нашите географски ширини дърветата образуват по един годишен пръстен и много често в него се съдържа информация за климата и за различни събития от живота на дървото, обясни специалистът. "Различните дървета разказват различни истории. Някои разказват кога е минал голям пожар там и те са оцелели. Други разказват кога е паднала голяма лавина. Трети разказват кога се е случил ветровал, който е повалил съседните дървета. Климатът пряко влияе върху растежа на дърветата и съответно те записват това в своите пръстени. Научаваме, че климатът не е статичен, имало е и топли, и студени периоди. За нашия регион ние нямаме хубави архиви, както в Западна Европа, и на помощ идват дърветата, които всъщност разказват историята, че и при нас се е усетило това голямо общо застудяване – т.нар. Малък ледников период. То е повлияло и живота на хората, и реколтите. Дърветата разказват това доста добре. Невинаги е толкова лесно да се разчете този запис и не всяко дърво пази тази информация. Трябва да търсим такива дървета, които са доста чувствителни към определен климатичен фактор“, обясни доц. Момчил Панайотов.

Сред дърветата в градска среда има много емблематични такива. Често техният живот е свързван с живота на личности и събития. "В центъра на София, до самия Министерски съвет има една много стара черница, под която Левски си е връзвал коня. Това е едно от дърветата, оцелели от края на Османския период. Много хора са чували за Славейковите дъбове, които се намират в близост до хотел "Хемус“. Там се е събирал мисловният елит на София тогава – Кръгът "Мисъл“, даде примери доц. Панайотов.

По думите му през годините част от градските управи не полагат адекватни и достатъчни грижи за тези дървета. "Скъсяват се короните на дърветата, като много често това се извършва крайно непрофесионално и всъщност вреди много на дървото. Такива примери можем да видим много. За мен това е много тъжно, защото отдавна се знае, че не е добре да се правят такива сериозни, груби намеси. Градските управи са големи длъжници на обществата за това нещо конкретно. София има документ с препоръки, изработен от специалисти, който все още не е видял бял свят. Надяваме се в един момент той да стане официален документ“, допълни доц. Момчил Панайотов.

Калина СВЕЖИН