Съществуването на култов християнски храм на върха на могила, досега такова нещо сме нямали. Това е практика, която е много разпространена в Родопите - следващата религия строи върху известни култови места от по-ранните епохи. Това каза археологът и директор на Регионалния археологически музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов за слушателите на предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" по повод разкритията на Голямата могила в район Южен в Пловдив. Археолозите наричат местността Южния некропол на Филипопол, защото там е имало около 60 могили. Днес е останала само Голямата могила, която е и най-запазена. 

"Може да се каже, че ние археолозите много често, за да придадем важност на това, което откриваме, използваме израза "уникално“. Аз не съм много привърженик на такова нещо, но в случая, говоря като археолог вече с 40-годишен стаж, който главно проучва могилни некрополи – това наистина е уникална структура, както по датировка, така и по функция, така и по архитектура и начин на изграждане", добави Кисьов.

Той обясни, че съоръжението е дълго общо 10 м и се състои от две квадратни камера с размери 4х4 метра и правоъгълна камера, която е с дължина 6 метра и широчина 3 метра, като връзката между двете камери се осъществява от един вход в оформена рамка, над който е изграден триъгълен фронтон и на практика двете помещения по тоя начин се свързват.

"Все още не ни е ясно дали от запад има вход с врата, или пък само оформен вход, или въобще нищо няма, както и не е ясно в тоя коридор дали няма да има примерно поставяне на някакви дарове, или пък останки от култови обреди. По принцип практиката в миналото е била, че храмовите постройки много често първоначално играят ролята на храм, тъй като това се строи по инициатива на местния владетел, тракийски владетел. Но в момента, в който те престават да съществуват като храмове, се използват като гробници. На тоя етап аз го определям като храм поради няколко причини", посочи Костадин Кисьов.

Първата причина е, че в централната камера, квадратната, археолозите не са открили никакви останки от погребение. Открити са единствено останки от обредни действия. За това показват останките от един глинен съд, една фрагментирана амфора, която е била открита. Голяма част от гробницата, от тази централна камера се е била срутила и е смачкала амфората. Открити са още и голямо количество кости и опалване около самия съд.

"Т.е. вътре са правени някакви обреди от рода на ритуално жертвоприношение на животни, плюс най-вероятно пиене на вино, защото останки в самия съд на дъното нямаше. В него не е държана някаква по-специална течност, а на дъното органични остатъци нямаше. Планът на това съоръжение като архитектура повтаря плана на гробницата, т.е. имаме един коридор, един дромос, през който се влиза в погребалната камера. Това е планът на гробниците, на най-ранните гробници. Двете структури като гробници и като храмове, те се преповтарят много често като планова композиция", добави Кисьов.

Според него, има нямокло интересни момента. Цялото съоръжение открай докрай е покрито двускатно, като са използвани трегери, и то много масивни трегери, двускатно поставени, от сиенитни блокове и между тях са подреждани плочи, които стреховидно са застъпени, тук-там – замазани с глина. На практиката това е бил покривът на цялото съоръжение.

"След като е насипан могилният насип смачква, чупи плочите и те пропадат във вътрешността. Затова даже два месеца се забавихме, защото всичко това ние сме го проучвали на пластове и сме го вадили. Другото интересно по отношение на начина на градеж е, че той, в сравнение с предишните епохи, е доста примитивен. Няма използване на някакви конкретни строителни ордери. Забелязваме, че се използват четири вида камъни като строителство. Вторият много интересен момент, който е свързан и с датировката на храма, са тези мраморни квадри. Всички те са обработени идеално. Всички тези блокове тук са преизползвани, взети са от някаква друга постройка, която е била някъде в околностите. Може да са взети и от самия Филипопол, може да са взети от някой храм или друга постройка, която е била в околностите, но те са преизползвани. Вътре никъде по стените няма вътрешна мазилка от хоросан, т.е. те тук въобще хоросана все едно че не са го познавали, не е използван. А задължително във всички гробници, които досега са проучени в Тракия, градежът е от мраморни квадри, с вътрешна мазилка и стенописи. Тук това го няма. Като сложим и съда, глинения съд, който засега е единственият датировъчен материал като археологически артефакт, той също попада в периода ІІ-І век пр. Хр., т.е. малко преди римското нашествие в Тракия. Самото съоръжение е построено не на това ниво, а е постоянно на много по-долно ниво и затова аз трактувам храма като подземна постройка, не само могилна, а и под нивото на основния ред, изградена върху самата стерилна глина", разказа археологът.

Доц. д-р Костадин Кисьов посочи още, че догодина археолозите трябва да проучат  всичко около могилата, а така също и на дълбочина още около 2 метра, тъй като там също може да има някакви допълнителни култови погребения, или структури, свързани с храма.

Съоръжение е изградено не по каноните на гробниците и затова Кисьов го нарича храм. Вътре няма никакви останки от погребение, а само останки от обредни действия. Най-интересното е, че трегерите, които са извадени и плочите, които са между тях са наредени през 1 метър, а в краищата са много силно опушени, като пластът от сажди е приблизително 1 милиметър.

"Това показва, че вътре в съоръжението е имало постоянно осветление, т.е. имало е факли, или пък лампи със зехтин, едно от двете. По-скоро са били факли, тъй като опушването е много голямо. На практика цялата структура е била предназначена да се влиза, да се извършват някакви действия, след което да се излиза. И това е функционирало доста дълго време. Факлите най-вероятно са палени, когато е влизал жрецът, тъй като през това време обредите и култовете се извършват конкретно от жреци. За култа също на тоя етап не може да кажем нищо, защото нямаме никакви податки. Дали например е свързано с Дионис, дали е свързан с някое друго божество, или просто е свързано с почитането на подземните божества – на тоя етап нищо конкретно не може да се каже. Но това, което ви изброих, са основните показатели, които засега поне определят това, което сме открили като храмова постройка", добави Кисьов.

Всичко, което е извадено от могилата е запазено абсолютно автентично. Може да се направи реставрация и анастилоза, напълно нормална, тъй като целият строителен материален е налице.

"Ще бъде интересно в бъдеще Могилата да са експонира, още повече, че горе тази църква поне за мен не е случайна", смята още Кисьов. 

Разкопките за тази година приключват, проучена е югозападната част. Оттук нататък 2/3 от могилата не е проучвана.

"Отсега искам да кажа, че стратиграфските наблюдения тук, нашите наблюдения върху начина на насипване на могилата сочят, че тук има три насипвания, които определят и оформят съвременните размери на могила, такава, каквато я помним в миналото. Следващите година ще се проучва частта, където по всички наблюдения има 50% данни за съществуването на друга структура. Северната половина на могилата ще бъде засегната от един четири лентов път, който по проект трябва да свързва квартал "Южен“ с централния път за Асеновград. Пътят минава като трасе и засяга могилата, така че това беше една от причините да започнем въобще проучванията тук. А другата причина за това бяха разкритите четири иманярски изкопа", обобщи археологът Костадин Кисьов.