Наличието на трифлуороцетната киселина в повърхностни и подземни води в редица държави от Европейския съюз повдига много въпроси. Това е синтетично вещество, което принадлежи към група въглеродни съединения, които не съществуват в природата, а са създадени изцяло от човека. Голяма част от тях се използват в пестицидите и за индустриални нужди. Това каза доц. д-р Гана Гечева – еколог, заместник-декан по научна и проектна дейност в Биологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“, в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

Изследване, проведено от Европейската мрежа за борба с пестицидите в 11 европейски държави, сред които и България, показва, че трифлуороцетната киселина е открита в 34 от 36 проби от чешмяната вода и в 12 от 19 проби минерална или изворна вода.

Тази киселина навлиза в повърхностните и подземни води чрез пестицидите, които се използват, но също така и чрез дъждовете, обясни доц. Гечева. "Тя се явява разпаден продукт от заместителите на фреоните, които се свързваха с разграждането на озона. Проблемът е комплексен“, посочи тя.

За въздействието на трифлуороцетната киселина върху растителния, животинския свят и човека няма много данни. За групата на поли- и перфлуоралкилираните вещества, към която спада и трифлуороцетната киселина, е доказано, че има съединения, които са токсични и за човека, и за водните организми. "Конкретно за тази киселина няма доказателства за сериозен риск. Това означава, че трябва да се направят изследвания, които да кажат какви количества са рискови за човека, особено когато експозицията е хронична. Хубавата новина е, че скорошни изследвания показват, че по всяка вероятност бозайниците не акумулират тази киселина, тя се отделя от организма“, обясни експертът.

Основният проблем с този тип замърсители е, че те са много устойчиви и трудноразградими в природни условия. "Това води до тяхното натрупване, като естествено краен пункт на натрупване са водните екосистеми. Това касае почти всички замърсители“, допълни доц. Гана Гечева.

Пречиствателните станции нямат метод за пречистване на подобен тип замърсители.

Използването на пестицидите трябва да бъде контролирано и регулирано от Министерството на земеделието и храните и агенциите към него.

Рисковете от прекомерно излагане на пестициди са големи, предупреди тя. "Важният момент, когато говорим за поглъщане на такива вредни вещества, е какви количества поглъщаме. В тях се съдържат твърде много синтетични вещества, които доказано имат ефект и върху ендокринната система, и върху репродуктивната система, могат да доведат до малформации при зародиша. Стига се и до канцерогенни и мутагенни ефекти“, изброи доц. Гечева.

Тя отбеляза, че България не е сред водещите страни по използване на пестициди за растителна защита. Качеството на водата у нас като цяло е добро, увери експертът. "На редица места има замърсяване в резултат на стари рудодобивни дейности. Там вече е ролята на държавата, която трябва да принуди настоящите собственици да вземат мерки, например със стари хвостохранилища, откъдето може да има изтичане на замърсена вода. Имаме проблеми с устойчиви органични замърсители.

За да имаме чиста околна среда, не само вода, трябва да има много засилен контрол и да се инвестира в пречиствателни съоръжения“, каза още доц. Гечева.

Калина СВЕЖИН