Във фолклорната култура няма практика да се кичат множество мартеници. Това каза в интервю за предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“ етнологът доц. Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. По думите й практиката да си разменяме мартеници е много късна.

"Баба Марта е персонаж в нашата традиция, който има предхристиянски характер. При нейния образ няма никакъв отпечатък от християнската доктрина. Тя си остава един митичен персонаж. Тя по някакъв начин символизира женското начало. Неслучайно март е единственият женски месец през останалите 11 мъжки месеца. Едно от най-популярния предания, свързани с Баба Марта е за това как тя е вкаменила една козарка“, каза още доц. Тончева.

"Представите за Баба Марта, за нейната специфика и нейното сменящо се настроение се свързват най-вече със сменящото се време през март. Всичко, което се прави на този ден, се свърза с това, че се намираме в едно преходно време между зимата и пролетта. Именно в такова време се започва събуждането на природата, започва новият живот, но паралелно с това се събуждат и вредоносните сили и лошите енергии. Идеята е в този месец и чрез този празник да си пожелаем здравето, благополучието, плодородието и всичко най-добре за предстоящата, включително и земеделска година“, обясни още етнологът.

По думите й 1 март в днешни дни се е превърнал в едно персонифицирано празнуване на Баба Марта, за което не се знае доколко в миналото е било точно така.

"Мартеницата е в центъра на всичко. Мартеницата разглеждаме като атрибут, амулет, който ние трябва да си сложим. Той не просто ще ни донесе здраве и сила, той ще ни и предпазва. 1 март особено в последните години, в съвремието е доста популярен празник. Цялото нещо се е превърнало в някаква атрактивност“, каза още доц. Веселка Тончева.


Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"


Габриела ГАНЕВА