Имаме отговорността да съхраняваме почти всички с изключение на три-четири знамена, свързани с борбите за национално освобождение и с Априлското въстание. Това каза доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей (НВИМ), в дневния блок "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“. "Утре ще бъде официалното представяне на каталога в деня, в който сме свикнали да отбелязваме и годишнина на Априлското въстание, след което каталогът ще бъде достъпен в нашия музеен магазин и чрез разпространителските мрежи, с които работим. Това е нашият подарък към публиката за годишнината от Априлското въстание, както и един анонс към една малко позната годишнина – 85 години ни делят от отварянето на първата публична експозиция на Военния музей на ул. "Московска“, обясни тя.

"Реликвите, които могат да се видят са оръжие, документи, разбира се, много лични вещи, включително много знамена – знам, че "Фокус“ има специално отношение към тези символни елементи в българската история. Имаме отговорността да съхраняваме почти всички с изключение на три-четири знамена, свързани с борбите за национално освобождение и с Априлското въстание. Те ще бъдат част от този каталог, както трите знамена, които притежаваме под номера от Априлското въстание, така и знамето, под което всъщност е обявено въстанието в Копривщица – това е Карловското знаме, направено по поръчка на Васил Левски. Ще бъдат представени знамена на български чети с именити войводи, като примерно Желю войвода, включително на български доброволчески формирования“, поясни тя.

По думите й каталогът чрез многообразни предмети ще се опита да представи частичка от онова героично развитие, което сме свикнали да осмисляме, на борбите за свобода и независимост.

"Тези културни артефакти са притежание както на известни лица, с които българските деца се срещат още на първите си учебници, като ръководителите на въстанията, като хайдушките войводи, но и много неизвестни лица. Твърде малко хора знаят, че имаме запазени артефакти, свързани с емблематични имена от българските войводи, като Индже, като Христо, като Ангел, като Кара Кольо и други. Обикновено свързваме пък Априлското въстание предимно с известните му имена, но в участващите в тези събития, значими и величави по своите измерения. Участват и много хора, за които информацията е малко, много хора, които твърде малко се познават, единствено и само на местно ниво“, каза още доц. Пенкова.

"Затова ние умишлено сме се обърнали като институция към тези не само известни, но и неизвестни имена, защото наистина мотото и името на каталога е "Нашата свобода от нас зависи“, от усилията на всеки един от нас. Имена като малко познати хора, които са ръководели революционни комитети по различните села, които се вдигат на въстание и които формират чети и участват в Априлското въстание – нещо, за което в учебниците не пише, като Петър Танов, като Делчо Гугов“, добави директорът на НВИМ.

По думите й прочитът е изключително любопитен, защото на едно място са събрани истории и съдби на хора, които са много различни. "Някой път като профил на дейност, която извършват, като образование, като споделени чисто идеологически виждания за развитието на борбата. Но всички те са обединени от общата идея за тази борба за свобода и за национално освобождение. Така че интересна е съдбата на много от тях, тя е описана в ези кратки популярни текстове. Много от тях имат своето присъствие в следосвобожденския живот на България, включително в Сръбско-българската война“, допълни доц. Соня Пенкова.

Милослава АНГЕЛОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"