Решенето на Конституционния съд на практика узаконява безконтролността и безотговорността на главния прокурор и централизацията на власт в негови ръце. Статуквото де факто запазва ситуацията такава, каквато е, за необозримо бъдеще. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ доц. Даниел Смилов – специалист по сравнително конституционно право.

С решението си Конституционният съд фиксира централизацията на Прокуратурата и безконтролните правомощия на главния прокурор. "Главният прокурор запазва голям кръг правомощия, които му дават възможност да се намесва в решаването на всеки един казус. На практика прокуратурата за дълго време напред, поне до свикване на Велико народно събрание или до промяна на доктрината на Конституционния съд, остава централизирана институция, в която има прекомерна концентрация на власт в ръцете на главния прокурор. Второто, което Конституционният съд успя да направи, е, че за дълго време напред върху тази институция на практика няма външен орган, който да упражнява някакъв вид контрол или да служи като противовес на прекомерните правомощия, дадени на главния прокурор от Конституционния съд. Едно от следствията на това решение е, че какъвто и Висш прокурорски съвет да бъде направен, в него магистратите под директния контрол на главния прокурор трябва да бъдат поне наравно с тези, излъчени от Народното събрание. Т.е. главният прокурор чрез влиянието си върху прокуратура и следствие се сдобива с възможност да блокира всяко едно решение на орган, който уж би трябвало да упражнява някаква форма на контрол и да служи на противовес на правомощията на самия главен прокурор“, обясни Даниел Смилов.

Смисълът на конституционната реформа по думите му е бил да се даде един начален тласък, който да покаже, че в политическите сили има добра воля за промяна. "Това, което стана, е, че чрез Конституционния съд, който, разбира се, стъпва на договорки между основни политически играчи, се сложи край на тези усилия. В тази ситуация на практика шансовете моделът да се възпроизведе са огромни. Не само сме на точка нула по отношение на съдебна реформа, но сме на минус 2-3 назад, защото съдът фиксира и направи невъзможни за промяна чрез обикновени конституционни поправки редица положения, които трябва да се променят, ако искаме да стартираме някакъв процес на позитивна промяна“, заяви експертът.

Той отбеляза, че Конституционният съд не отхвърли промяната в статута на служебното правителство и непрекъснатостта в работата на парламента при насрочване на предсрочни избори. В решението си Конституционният съд се раздели наполовина, което според Смилов оставя възможността шестата поправка да бъде атакувана в бъдеще. "Вече има политически сили, които са заявили, че ще го направят“, посочи той.

По отношение на реформите, касаещи съдебната система, експертът даде категорична отрицателна оценка за решението на Конституционния съд. "На практика съдът се позова на едно свое решение от 2003 г., което е дълбоко проблематично, ако не и погрешно. Следствието от това решение е, че се увеличават правомощията на Великото народно събрание за сметка на Обикновеното Народно събрание чрез една недопустима разширителна интерпретация на понятието "форма на държавно управление“. Според Конституционния съд в тази форма на държавно управление едва ли не влизат всички промени в баланса на правомощия между органите на държавата. Така например Конституционният съд свързва с промяна във формата на държавното управление промяната на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години“, посочи доц. Смилов.

Той отбеляза, че след решението на Конституционния съд част от вносителите на реформите в лицето на ГЕРБ и ДПС се опитват да се дистанцират от тях и да кажат, че ръцете им са били извити. "Това прави впечатление. Все пак не прави чест на някой, който си е поставил подписа под определени поправки, да няма достойнството да излезе и да ги защити по някакъв начин“, коментира Даниел Смилов.