Очаква се Проектът за държавния бюджет за 2025 година да бъде внесен следващата седмица, което е нарушение на правната рамка. Това, че парламентът не работи и че няма комисии не отменя ангажимента на Министерство на финансите да внесе проектобюджет. Това ще бъде третата година, която ще започне без бюджет с всички произтичащи от това последствия, включително няма да имат бюджет и органите на местно самоуправление. Никой от тях няма да знае на какви пари може да разчита и съответно това е нещо, което ще доведе до отлагане на инвестиции, програми и т.н. – всички щети, които наблюдавахме през последните 3 години.Това каза икономистът доц. Григор Сарийски в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

"Имаше витиевати оправдания от стана на служебния премиер, че ако бъде внесен сега бюджетът, това ще даде възможност на политическите партии да го превърнат в предизборна агитация, което не е далече от истината. Но според мен няма голяма разлика дали законът ще бъде внесен в парламента и там ще се водят разговорите, или ще бъде извън парламента, защото в момента се водят неформални разговори, за които пък абсолютно нищо не знаем. Там поне ще има някаква публичност.“

Според него това, че не се спазва духа на закона е по-малкият проблем, проблемът е, че от малкото изтекла информация за проектобюджета за догодина има някои мерки, в които според икономиста няма икономическа логика, като даде пример с предвижданото въвеждане на облагане на свърхпечалбата на банковия сектор: "Какво точно ще облагаме? Свръхпечалбата или банковия сектор? За мен звучи меко казано като популизъм. Защо не облагаме свърхпечалбата във всеки сектор? Защото аз твърдя, че при търговските вериги също припечелват нелошо. Чисто и просто това е едно популистко говорене, което за мен е контрапродуктивно,“ каза той и допълни примерите и с витиеватото обяснение и за възможното облагане на подземните ресурси.

По думите му за да можем да влезем в Маастрихтския критерий и да се покрие рамката за влизане в еврозоната в бюджета за догодина трябва "някак да се нарисуват едни 12 милиарда или съкратени разходи, или увеличени приходи, и съответно дефицитът да бъде смъкнат до около 6 милиарда“, но той е скептичен, че това може да се случи, тъй като дефицитът за тази година сравнен с този за ноември 2023 се е увеличил 4 пъти. "Е как при 4-кратно увеличение на дефицита очаквате да имаме устойчиви финанси, с които да влезнем в еврозоната?“

Именно дълговете са причината толкова отчаяно да се напира за влизане в еврозоната, защото ще започнем годината без приет проектобюджет, поради което изобщо не може да се говори за фискална устойчивост и това, че формално ще бъдат покрити Маастрихтските критерии не означава, че има устойчиви финанси. Според доц. Сарийски това, че според анализа на ОИСР България ще влезе през 2025 година в еврозоната, решението за това ще бъде чисто политическо, в което няма абсолютно никаква икономическа логика.

Относно капиталова програма и нейните  3 основни стълба за разпределяне на средствата по нови проекти – за административни разходи, за IT системи и за националните стратегически проекти, икономистът е на мнение, че няма ясно определени приоритети при разпределението на парите от тази година и затова не можем да съдим за следващата. "Тази година донякъде инвестициите бяха поставени на здрава основа, защото беше въведено проектното финансиране, т.е. там се знаеше горе-долу за какъв проект колко пари ще бъдат дадени, но при положение, че тази програма няма да бъде изпълнена, това е повече от сигурно, приоритетите си остават просто като едни добри пожелания.И същото се отнася за трита приоритета – това са просто едни добри пожелания, за които не виждаме никаква конкретика, а тази конкретика можехме да я видим, ако беше внесен един разписан проектозакон.“

Забавянето на бюджета ще доведе до припряното му разглеждане в парламента, добави още икономистът. "В тези случаи решенията минават много по-лесно и можете да сложите в двойното дъно на куфара прекалено много изненади. Проблемът е, че именно тези изненади са причината ние в момента толкова трудно да успяваме да закрепим бюджетния баланс, и както виждате имаме риск да излезем наистина извън определената рамка от 3% дефицит.“