На Еньовден отбелязваме рождението на свети Йоан Кръстител. Празникът е наричан още Яневден, Иван Бильобер или летен Ивановден. Това каза етнологът доц. Петя Банкова в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

Свети Йоан Кръстител или Предтеча е един от светците, които българите почитат най-много, допълни тя.

Еньовден е свързан с магията на слънцето и с вярата в слънцето. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, когато слънцето е в своята най-силна мощ. "Когато имаме времена на преход, винаги имаме някакви състояния на лека заплаха, хаос, неприятни и страшни неща. Но преминем ли през тях ни чакат добрите дни. В нощта срещу Еньовден мамници и бродници се опитват да откраднат плодородието на чуждите ниви. Тези мамници по долна бяла риза яхват кросно от тъкачен стан и влачат след себе си престилка, с която обират росата от нивата. С тази роса те замесват питка, която слагат в своя хамбар, като вярват, че по този начин са омаяли и откраднали чуждия берекет. Друг път магьосниците пък обикалят три пъти нивата и откъсват двойните житни класове, наричани "цар“ или "майка на нивата“. После при вършитба ги хвърлят в своя харман с вярата, че житото ще се удвои. Така посевите на магьосниците растат, а хорските посеви залиняват. Това може да се избегне само ако през нощта срещу 24 юни човек зажъне символично своята нива. Така излъгва вещиците, че реколтата вече е прибрана и няма какво да правят на неговата нива“, разказа доц. Банкова.

Според фолклориста Димитър Маринов на Еньовден слънцето вече е стигнало своята крайна точка в пътуването си и оттук нататък ще се връща към зимата. "То си почива, затова стои повече на небето. Като си почине, окъпва се в живата вода и на сутринта, на Еньовден, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. Този слънчев култ е бил широко разпространен в българските земи и е засвидетелстван чрез археологически разкопки още през каменната епоха. Слънчевото начало е присъщо и за тракийската религиозна доктрина. Прояви на култа към слънцето откриваме към всички обичайни практики“, разказа доц. Банкова.

Сценарият на празника е в ранното утро всички да излязат по високите хълмове, за да наблюдават слънчевия изгрев. "Хората гледат своите сенки и ако те са цели, вярват, че през цялата година ще бъдат здрави. След това млади и стари се търкалят в росните ливади с лековитата роса, мият се и се къпят в горските потоци и реки, където се е къпало и слънцето. Жените започват да берат билки, от които свиват голям Еньовски венец, и всички се провират по три пъти през този венец за здраве и дълголетие. Народните лечители твърдят, че набраните в Еньовденското утро треви са най-лековити. При изгрев слънце ергените запалват огньове, които се прескачат за здраве“, разказа етнологът.

Традиционният човек е в непрекъсната връзка с природата, отбеляза доц. Банкова. "Това, което го притеснява, е да не наруши тази връзка и синхрона между себе си и природните сили. Затова има уважение към стихиите, към слънцето, към водата, към растенията“, допълни тя.