Всяко животно има своето място в природата. Наричаме "вредители“ всички насекоми, които се изхранват с отглежданите от човека растения. Всъщност те не са вредители – те искат да споделят нашата трапеза, а ние сме малко или много егоисти. Това каза доц. Николай Симов – ентомолог в Националния природонаучен музей при БАН, в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“. Когато хората се сблъскат с конкуренцията на някои видове насекоми, те се притесняват.

Опрашителите са изключително важни за съществуването на биоразнообразието на Земята, а изчезването им го застрашава, включително и човешкия вид, подчерта той. "Т.е. човек трябва да се усеща като стопанин на природата, и то като добър стопанин. Нашите прародители са умеели да го правят донякъде и фактът, че сме една от най-богатите на биоразнообразие страни в Европа, говори за това. Това се дължи на много причини, но и на факта, че българската природа е използвана разумно в миналото. След черната дата 9 септември нещата се променят и сега ние сме хората, които можем да върнем процесите към добро“, смята доц. Симов.

Опрашители са не само пчелите, но всички ципокрили насекоми, обясни ентомологът. "Мухите са по-големи опрашители дори от пчелите. Такива са пеперудите, бръмбарите, в някои географски ширини дори бозайници, като слонската земеровка и прилепът“, даде примери той.

Всеки човек в градска среда може да помогне на опрашителите, като например засади цветя на балкона си или в междублоковите пространства.

"Засадете дори диви цветя. Има немалко разсадници, които предлагат цветя от местната флора.

Направете така, че те да цъфтят през целия сезон“, съветва специалистът.

Доц. Николай Симов обясни, че фауната и флората на един голям град като София е много по-близка до тези на другите големи градове в света, отколкото до характерното за фауната и флората извън градска среда. "Цялата тази еволюция е изключително интересна – какво се случва с всички тези животни, как се променят местообитанията им. Много често местообитанията са променени далеч назад във времето. Великата българска гора е изсечена доста отдавна“, поясни той.

Ентомологът обясни, че в страната ни все още има непознати и неизследвани видове насекоми. Сред познатите пък има и нашественици, които биха могли да представляват опасност за природата. В момента учените от Националния природонаучен музей работят по проект за издирване на такива насекоми-нашественици. "Има животни нашественици, които могат да променят драстично това, което се случва в природата – хранителни пирамиди и хранителни мрежи.

Идеята е те да бъдат открити рано, за да могат да бъдат взети мерки. Проблемът е с нашествениците, които се очаква да дойдат у нас, като огнените мравки и азиатския стършел. Рано или късно те ще се появят и въпросът е да сме готови да реагираме. Ранното предупреждение и вземането на мерки може да ограничи огнищата и дори да ги унищожи. Огнените мравки са много често срещани в оранжерии, пренасят се със субстрат и с посадъчен материал“, обясни доц. Симов.

Калина СВЕЖИН