С ваше разрешение и с разрешението на вашите слушатели аз ще си позволя да започна нашия разговор с един цитат не от кого да е, а от майстора на българското слово Йордан Йовков: "Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства“. Това казва Йордан Йовков, че думата е страшно нещо. Така започна участието си в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" доц. Кристияна Симеонова, от Института по български език към Българската академия на науките. "Има една друга поговорка: "Език мой – враг мой“. А що се отнася до съвременните политици, най-общо казано езикът на съвременните български политици не е такъв какъвто трябва да бъде. Този език загрубя, този език се вулгаризира до някаква недопустима степен", добави доц. Симеонова.

По думите и, причините за това са няколко. След 10 ноември се размиха строгите граници, които съществуваха между официалното и неофициално общуване, смята тя. Езиковите стереотипи, които съществуваха в предишната епоха, рухнаха. В политическото говорене нахлу разкрепостеният език, цветистият език, което донякъде е част от настъпилата демократизация на езика.

"Само че тази демократизация беше разбрана много погрешно, тя беше разбрана като абсолютно всепозволеност в едно официално, публично говорене. Някой веднага може да възрази, като ми каже, че езикът е обществено явление, той е огледало на обществото, а езикът следва общественото развитие и всепозволеността в абсолютно всички сфери на нашия живот логично се отразява и в езика. Да, но ние, езиковедите, не можем да приемем тази всепозволеност. И още повече, което е много страшно, у нашите политици тотално отсъства самоконтрол върху собствената им реч.

Според езиковеда, публичната реч е в състояние, в което не трябва да бъде, защото нахлуха елементи на ниския стил, елементи, на които изобщо не им е мястото там. Нахлуха диалектизми, нахлуха турцизми, нахлуха жаргонни думи, вулгаризми и за съжаление цинизми – нещо немислимо преди 10 ноември. Състоянието на публичната реч е доста недобро, защото всичко се подчинява на моментната политическа конюнктура, на страстите и просто вербалната агресия ескалира. Езикът на омразата за съжаление не намалява.

"При езика на политиците трябва да се има предвид следното: че там се осъществява вербална комуникация на две нива: първо, между самите политици в рамките на политическия процес, и второ, което е още по-важно, между тях от една страна и обществото и гражданите от друга, като при тази комуникация се цели не само даване на информация, а се цели въздействие, формиране или промяна на определени убеждения, възгледи, ориентации. И именно тук идва прекаляването с тези елементи на ниския стил, които не трябва да бъдат в никакво публично говорене. Защото нашите политици просто когато говорят, трябва да знаят къде се намират, в каква комуникативна ситуация се намират и какъв е езиковият код за тази комуникативна ситуация, а те точно това го забравят", добави доц. Кристияна Симеонова.

Според нея, повечето граждани не вярват на политиците и понякога те дори не ги слушат като говорят. Причините за това са от една страна, че много политици заменят аргументираното говорене, ясното, точното говорене с някакъв абсолютно неясен, административен, брюкселски език, засипан с изключително много чуждици и с клишета, които просто не трябва да ги има.

Цоня СЪБЧЕВА