Не съм много сигурен, че Бюджет 2023 е изпълним, защото никой не може да бъде сигурен в тази ситуация, поради начина на съставянето на този бюджет. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и бивш депутат. "От една страна се запазват разходи, които са в общи линии следствие на 2020-2021 г., всъщност се запазват от бюджета за 2022 г. и те са относително високи. От друга страна, има опит за повишаване на приходите, който първо е скромен, второ, не се осланя на някаква дългосрочна перспектива и няма дългосрочна перспектива – и това е трето", каза Станчев. 

По думите му, този бюджет вероятно ще бъде приет в този вид, в който е предложен и ще влезе в сила на хартия и ще започне да се изпълнява след около четири-пет седмици. Съответно това ще бъде краят на август – началото на септември и тогава ще започне процедурата по новия бюджет за 2024 г.

"Всъщност онова, което трябваше да се направи, е да се обсъжда бюджета до края на тази година с проектите за бюджет, или поне предвижданията за развитие през 2024 и 2025 г. Така че в момента това, което се вижда, е, че приходите са понятие, концепция, а разходите са твърди, разходите са си разходи. Приходите са нещо като печалбата в частния бизнес. Според счетоводителите това е така да се каже илюзия, докато реалността са винаги разходите. От тази гледна точка ми се струва, че бюджетът си запазва тези рискове, които имаше поначало", каза още Станчев. 

"Бившият министър Горанов каза, че освен риска за приходите, се запазва и възможността за не съвсем ясно контролирано поемане на нов дълг. Макар чисто счетоводно всичко да изглежда много добре, но това е така, предполагам, защото в общи линии това е един от оптимистичните сценарии за развитие на икономиката тази година. Един от сценариите на централната банка е почти нулев растеж. След като има нулев растеж, то тогава ще има и по-малко приходи. И другото нещо, което ми се струва много важно и не се отчита – че запазвайки тези привилегии специално по линия на данък "Обществено осигуряване“ и НОИ, всъщност отново се стига до почти 50% финансиране на разходите на НОИ от централния бюджет, т.е. предимно от приходите от ДДС. При приходи от ДДС да се разчита на много голям ръст на потреблението в тая ситуация, не е много перспективно. Това, на което не обръщат внимание и политиците, и профсъюзите, е, че защитавайки определени групи от държавната администрация, това са вероятно някъде около 300 000 души, това не води до никакво подобряване на ситуацията на онези, които работят за себе си, независимо дали са в областта на култура, самонаети или малки и средни предприятия, малки предприятия. Става дума за около 960 000 души, т.е. те са три пъти повече. Дали ще бъде минималната работна заплата или определени сектори в държавната администрация, включително Народното събрание и хората на висока изборна длъжност, от президента до последния заместник-министър, тези неща би трябвало да се замразят поне. Това няма да даде кой знае какъв приход, но при всички случаи ще бъдат спестени средства, които са равни на очакваните увеличения на приходите, които са между 20 и 50 милиона лева вероятно реалистично, това е 1/3 от дневния разход на правителството, ако правителството харчи една и съща сума 365 дена", добави Станчев. 

Според Красен Станчев 126 милиона лева за увеличение на парите на администрацията не са много, но то може да се направи от 1 януари следващата година.

"Защо трябва да има увеличаване на минималната работна заплата също не мога да разбера. Защо трябва да се запазват привилегии в рамките на ДДС? Защо трябва да се обещава компенсиране на всички и за всичко, като се започне от производителите на домати и се свърши с хората, които работят в туристическия бранш, специално ресторантьори и други такива – аз не мога да разбера. В смисъл, самото желание да компенсираш всички за всичко е неизпълнимо. Значи с 60 милиарда бюджет не може да компенсирате 180 милиарда икономика", пита Красен Станчев.  



Цоня СЪБЧЕВА