Когато се говори за данъци трябва да се имат предвид няколко неща. Едното е косвени, другото е преки данъци. Това каза в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, бивш депутат, сега преподавател в СУ “Свети Климент Охридски". "По линия на преките данъци “Лукойл" винаги е внасял преките данъци за хората, които работят там, средно около 2000 души, винаги е внасял акциз и винаги е внасял данък добавена стойност. Онова, което е било под въпрос е данък печалба, т.е. корпоративния данък. Този корпоративен данък за около 9 години не е плащан, до толкова, доколкото такъв е договорът за управление. Той не е уникален", посочи Красен Станчев.

Той обясни още, че "Лукойл" работи по поръчка на “Литаско", което е “Лукойл" - Швейцария, но по аналогичен начин работят много други такива предприятия в България.

"Що се отнася до тази разлика между 500 млн. лв., аз не знам каква е сметката на Симеон Дянков. Вероятно той вкарва предишни години, не знам колко, но така или иначе, онова, което е договорено вероятно ще се случи. Не виждам някакъв проблем във всичко това, дотолкова доколкото в момента, поради дерогацията, приходите на “Лукойл" вероятно са добри. От Русия износа се прави през “Лукойл" Нидерландия. Всъщност Нидерландия, нидерландският “Лукойл" и държавата Нидерландия, кралство Нидерландия плащат около 320 милиона на година, това са таксите за износ на суров петрол. И това е приносът на Нидерландия, съответно “Лукойл" Нидерландия към бюджета на Руската федерация. Поради цената на която се внася от “Лукойл"- Нидерландия, която е международно котирана, тогава трябва да се изчисли каква е печалбата", добави Станчев.

Той обясни още, че е възможно в изчисленията на печалбата да има два типа спорове. Единият е колко е самата печалба за даден период от време. И второ, какъв е периодът от време.

"Предполагам, че Симеон Дянков смята няколко години назад, тъй като за една година не е възможно да има такава печалба. Тоест, ако е 2 млрд., това означава да има 20 млрд. оборот, което е слабо вероятно. Вероятно оборотът е някъде към 5 млрд., затова 500 млн. са добра оценка. Но дали е така, или не е така, е трудно да се каже, тъй като в крайна сметка се отчита на финансова година. Трябва да се видят какви са отчетите на “Лукойл"- Нефтохим за тази година, но те още не са налични. Онова, което може да се прави, е предположение по тези общи сметки, за които аз казвам. Това е в момента положението, аз не виждам някакъв голям проблем във всичко това. По-големият проблем, според мен е първо в намаляването, и след това повторния опит за отменянето на дерогацията. Намаляването на дерогацията беше обявено от самото начало като голям ход, за подкрепа на санкциите срещу Русия. В крайна сметка, се получи, че не веднага да се отменят, а дерогацията ще продължи един-два месец по-малко отколкото онова, което беше предвидено при даването на самата дерогация от Европейската комисия", обясни още Красен Станчев.  

Той не може да каже дали това е подкрепа за Русия,  или подкрепяме санкциите, поради простата причина, че “Лукойл" нито по линия на личните санкции, нито като фирма, а те са някъде към 15 000 фирми и индивиди под санкции в момента, нито по едната по-лична, нито по корпоративна линия, са подложени на санкции. Има една санкция спрямо “Лукойл". Тя е от април м.г. от Министерството на финансите на Съединените щати, и то е повод използването на самолет, покупка на самолет, която не е разрешена от съответните власти или поделение на Министерството на финансите на Съединените щати. Това е единствената санкция по повод “Лукойл".

Цоня СЪБЧЕВА